Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Защо не си го направила?
— Отново задаваш въпроси — подхвърли Ив и неволно се възхити от самообладанието на Карън Стоу, която се въздържа от иронична забележка, а само промърмори:
— Предполагам, че искаш да сключим споразумение.
— Предполагай каквото си щеш. Няма да говорим за друго, докато не ме убедиш, че не трябва да докладвам на шефа ти за твоето провинение.
Стоу взе чашата с бледосиня течност, която се появи през прореза за сервиране. Втренчи се в нея, но не отпи нито глътка. Дълго мълча, а когато проговори, гласът й беше прегракнал от едва сдържани чувства:
— Много съм амбициозна и наумя ли си нещо, държа да го постигна. Като постъпих в колежа, си поставих за цел да завърша първа по успех в курса. Ала не бях предвидила препятствието в лицето на Уинифрид Кейтс. Усърдно залягах над учебниците и също тъй усърдно проучвах съперницата си, като търсех слабото й място. Тя беше красива, надарена с блестящ ум, дружелюбна, всички я обичаха. Аз обаче я мразех в червата.
Спря да се поеме дъх, отпи от коктейла и се задави:
— Божичко! — Подозрително се втренчи в чашата и добави: — Законно ли е да се сервират такива напитки?
— Почти.
Стоу отмести чашата далеч от себе си и продължи:
— Тя се опита да се сприятели с мен, но я отблъснах — нямах намерение да се сближавам със съперницата си. Завършихме първата година с еднакъв успех. Цяло лято не вдигнах глава от учебниците, все едно животът ми зависеше от това да бъда първенец на курса. По-късно научих, че през това време Уинифрид се е излежавала на плажа и е работила само по няколко часа дневно като преводачка на щатския сенатор. Владееше перфектно няколко чужди езика, което също не ми даваше покой. В средата на семестъра професорът ни възложи съвместно да разработим една тема. Вместо да се състезавам с нея, се налагаше да работим заедно. Отначало побеснях от гняв…
Зад тях преобърнаха маса и стъклени чаши се разбиха на пода, но Стоу дори не се обърна. Заописва с чашата си геометрични фигури върху пластмасовия плот и дълго мълча, преди да поднови разказа си:
— Не знам как да го обясня… Тя беше неустоима… бе пълна моя противоположност — сърдечна, открита, забавна… О, Господи!
Задави се от сълзи, очевидно раната в душата й още не беше зараснала. Стисна клепачи и се помъчи да се овладее. Машинално отпи от синкавата течност и без да откъсва поглед от чашата си, отново заговори:
— Накара ме да се сприятеля с нея, да я обикна против волята си. Приятелството с нея ми помогна да преодолея задръжките си, да осъзная, че освен да заляга над учебниците, човек трябва да се забавлява. Можех да разговарям с нея на всякакви теми или да мълча с часове. Тя беше повратната точка в живота ми… дори много повече. Беше най-добрата ми приятелка.
Най-сетне Стоу вдигна глава и погледна Ив в очите:
— Беше най-добрата ми приятелка. Разбираш ли какво означава това?
— Да.
Карън кимна, отново затвори очи и заговори малко по-спокойно:
— След като се дипломирахме, тя замина на работа в Париж. Казваше, че жадува за разнообразие, че иска да разбере начина на живот на европейците. Гостувах й няколко пъти. Живееше в малък, но обзаведен с вкус апартамент, и познаваше всички съседи в сградата. Купила си бе рошаво симпатично кученце и го беше кръстила Жак. Поне дузина мъже бяха лудо влюбени в нея, тя се наслаждаваше на живота, но и работеше усърдно. Обичаше професията си и бляскавия свят на политическия елит. Обаждаше ми се всеки път, когато я командироваха в Източен Вашингтон — понякога не се виждахме с месеци, но когато се срещнехме отново, имахме усещането, че никога не сме се разделяли. И двете обичахме професиите си и бързо напредвахме в кариерата. Животът беше прекрасен.
Около седмица преди… преди всичко да свърши, Уинифрид поискала да се свърже с мен, но тъй като бях по работа извън града, получих съобщението й едва след няколко дни. Беше доста лаконично — тя каза, че се случва нещо странно и настоява да го обсъдим. Изглеждаше едновременно разгневена и разтревожена. Предупреди ме да не я търся на работното й място, нито по домашния й видеотелефон, и ми даде номера на мобилно устройство. Поведението й ми се стори особено, но не се обезпокоих. Тъй като получих съобщението късно през нощта, реших да й се обадя на другия ден и си легнах. Спомням си, че спах като къпана. Ах, никога няма да си го простя!
Отново отпи голяма глътка от коктейла и силният алкохол като че ли й даде сила да продължи: