Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Не ма’ам — отвърна Салим с южняшки акцент, който беше практикувал, гледайки филми. — Стори ми се, че казахте Джайрин.
— А ти? — посочи тя Якуб, едър, мускулест, двадесет и шест годишен сириец.
— Фацио, Антъни. Три-две-пет, седем-шест, едно-седем-нула-едно — изръмжа думите Якуб. — Втори взвод, рота „Браво“, първи, трета редица. Охрана.
Останалите мъже бяха застанали в поза „мирно“.
— Ти — посочи тя Джавад. — Занеси униформата и оръжието на подчинения си в лимузината.
— Слушам — отговори Джавад и грабна торбата с написано върху нея име „Фостър“.
— Не видях служебната кола. — Чудеше се дали има нещо, което да са изпуснали, някаква поправка, която да им напомни кой ръководи.
— Паркирах я на две пресечки оттук — каза Набил.
Мартина се извърна към него.
— На две пресечки? Да не си луд?
— Лично взех решението — заяви смело той и изпъна рамене. — Това е единствената кола, която не бива да бъде виждана да влиза или излиза от тази къща.
— А ако я откраднат? — направи крачка към него тя.
— Кормилото е обездвижено.
— Ами ако й нарежат гумите? — Тя беше застанала лице в лице с дребния мъж.
— В гаража има четири резервни. — Той не смееше да помръдне. Все едно че върху врата му лази отровна тарантула.
Мартина го изгледа, после вдигна дясната си ръка и я постави върху лицето му. Муса трепна, очаквайки Набил да получи плесница заради независимите си действия, но Мартина внезапно го целуна по бузата. После се отдръпна и се усмихна. Всички около нея си отдъхнаха.
— Няма по-добър от теб — прошепна тя. Въздържа се от по-нататъшна изява на чувства и се извърна. — Къде е първото ми палто и галошите?
— В куфар — каза Набил, все още изчервен от гордост. — Ще го сложа на задната седалка на служебната кола. Не искам някой да го открадне междувременно.
— Разбира се — съгласи се Мартина. Тя огледа още веднъж стаята и когато погледът й попадна върху блестящия ковчег, бавно го приближи. Гърбовете на хората й се смръзнаха. Тя вдигна тежкия капак и го задържа за момент, а после внимателно го затвори. Остана загледана в полираното дърво и попита почти нечуто:
— Къде е главата?
Никой не й отговори. В къщата настана гробна тишина. Тя вдигна ръка и плесна по ковчега.
— Къде е главата?! — изкрещя високо. — Къде е? И къде е онзи идиот Ияд?
— Ще дойде — опита да я успокои Муса. — Закъснява.
— Закъснява ли? — извърна се тя към Муса. — Закъснява? — Вдигна ръце и се тупна по бедрата. „Този проклет глупак — крещеше наум, докато се разхождаше яростно. — Приближава се до нас пред хора, дрънка на арабски, едва не проваля примамката, а на всичкото отгоре губи проклетия мотоциклет.“ Тя се ядоса, че го е задържала въпреки допуснатите грешки още от самото начало. Той не само остави на властите откраднатата машина, по която биха могли да ги проследят. Сега на всичкото отгоре не успя да осигури ключа към бягството на „Яд Аллах“. Тя зарови пръсти в косата си, опитвайки да измисли нещо.
Точно в този момент моторолата на Мохамед се свърза с тази на Муса. Шепотът беше последван от бързо почукване по входната врата. Муса хукна, отвори и Ияд почти падна във фоайето.
Косата му беше мокра от дъжд и пот. Той беше силно задъхан и макар да почувства погледа на Мартина, избягна да я погледне, а се обърна към другарите си.
— Съжалявам — поклати глава Ияд и се огледа. — Съжалявам. — Той остави черната лекарска чанта на пода и съблече шлифера, под който носеше зелена униформа на болничен санитар. — Не можах да го направя. — Ръцете му трепереха. — Залата за аутопсии беше пълна с лекари — изхлипа той. — Моргата беше като гара. — Той бръкна в малкото джобче за цигара и я запали с треперещи пръсти, опитвайки да отложи яростните ругатни, които знаеше, че ще последват скоро. — Тези нюйоркски шофьори са по-лоши от ливанските. Толкова много катастрофи има тази нощ.
Мартина се приближи до него. Отклони очи от безполезния човек, сведе поглед към черната чанта и я вдигна. Отвори я. Беше празна. Нищо.
Тя пусна чантата и се извърна. Юмруците й се свиваха и отпускаха като че помпа черния балон на апарат за кръвно налягане. Очите й се преместиха от ковчега към работната маса на Набил, към трионите му, а после към далечната кухня. Там, върху пластмасовия плот имаше две големи мивки и празния метален цилиндър, който Набил беше поставил върху малък триножник. Там бяха и инструментите от погребалното бюро, гримовете, спирта и балсамиращите течности. Грозните инструменти блестяха под ярката светлина на лампата.