Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Тя се отдалечи, хвърли якето на пода, а след това взе торбата, в която се намираше нейната униформа на морски пехотинец. Никой освен Муса не посмя да я погледне, когато разтвори ципа на гащеризона, свали го и остана само по бельо. След това започна да облича униформата.
Тя дръпна ципа на панталона и се смръщи, когато видя, че й е широк. Напрежението през последните дни я беше лишило от няколко килограма, които не биваше да губи. Когато се опита да наниже колана, пръстите й изневериха. „Мамка му“ — изруга се тя и продължи да ругае, докато накрая успя. После стегна колана така, че я заболя.
Бързо нахлузи през глава масленозелена тениска, погледна часовника си и опита да потисне паниката. Имаха да вършат още много неща и да изминат доста път. Отчаяно й се искаше да тръгват, защото не беше поставила никого на пост в района на действие, който да й съобщи успокоителни новини. Щеше да има само един шанс и затова графикът трябваше да бъде абсолютно точен.
— Набил, сакото на Муса готово ли е? — Тя седна на пода и обу чифт зелени военни чорапи.
— На него е — отговори Набил със заглушен глас откъм детската количка.
— Искам прост отговор! — изсъска Мартина, издавайки тревогата си.
Той вдигна глава и премигна.
— Да, Лейла.
— А батериите?
— Навсякъде са подменени с нови.
— И работи ли?
— Идеално — заяви той, без да се колебае.
— Господ да ти е на помощ — предупреди Мартина, макар да знаеше, че заплахата е напразна. Ако оборудването на Набил не заработи, реакцията ще бъде моментална и смъртоносна. И много по-страшна от собствената й заплаха. „Господ да ми е на помощ“ — помисли тя. Беше свикнала да работи внимателно, методично, предвиждайки действия и контрадействия. Но сега чувстваше, че не спазва основни принципи.
— Къде е Фахми? — попита тя, докато връзваше военните си боти.
— Тук съм — отговори глас зад гърба й.
— Документите?
— Всичко е готово.
— Къде са.
— Регистрационните номера и талоните са в жабките на колите. Паспортите са в джобовете на пътните костюми.
— Моите?
— В палтото ти. Виси заедно с полата и блузата на закачалка в камиона.
— А табелите?
— Всички са по колите заедно с инструменти за смяна.
Тя извърна глава и погледна костеливото момче. Лицето му излъчваше вяра в собствения му професионализъм и на нея й се прииска да стане и да го прегърне. Вместо това му кимна одобрително, макар да й се искаше човешка прегръдка. Несигурността й не можеше да бъде успокоена от каквато и да било проверка по списък.
Сега беше абсолютно сигурна, че е била заподозряна за експлозията в консулството и че Бенжамин Баум е изиграл главна роля в онази засада. Безопасността и бъдещето на майка й бяха несигурни, но докато американците и израелците я гонят по петите, тя не може да направи нищо по този въпрос. Имаше само една скрита карта, но сега идеята й изглеждаше толкова слаба и отчаяна, че докато навличаше военното яке, едва сдържа сълзите си.
„Не! — възпря се тя. — Никога! Няма да позволя да видят подобно нещо!“
— Муса? — стегнато заговори тя. — Самолетът.
— Нает е и чака.
— Сигурен ли си, че пакетът е пристигнал?
— Изпратих го със специален куриер. И тъй като твоят „приятел“ тръгна за Вашингтон, можеш да си сигурна, че не е отишъл, за да разглежда паметниците.
Мартина престана да се занимава с дрехите си и го погледна. Толкова млад, толкова смел и готов да последва съдбата на брат си. Облечен в открадната униформа на американски офицер, който без съмнение вече е умрял, акт, който със сигурност би го изпратил на електрическия стол, ако бъде пленен. И тя трябваше да се издигне на нивото му, да има същата смелост. Щом трябва да осигури благоденствието на майка си, тя трябва да оживее и да не попада зад стените на затвора. Бяха й платили и тя разпредели парите. Единственият й шанс беше да извърши успешно операция „Скорпион“ и да остави жертвите си мъртви, а групата „Яд Аллах“ да избяга.
— А ти взе ли перлата? — попита Муса, макар да се надяваше Мартина да се е отказала от неразумната застраховка.
— Бижуто е на студено. — За пръв път, откакто беше пристигнала, нещо като усмивка премина през устните й. Поне тази импровизация се беше получила без грешка.
Муса се намръщи.
— Какво означава „на студено“?
— В лимузината.
— Сама?
— Фуад я наглежда. — Сега тя се обърна към мъжете, които се бяха събрали до карабините в другия край на салона. Тъй като Юсуф и Рияд току-що бяха пристигнали с нея, Али, Джавад, Якуб и Салим помагаха грубичко на двамата едри мъже да си облекат униформите.
— Салим! — извика Мартина и високият ливанец извърна глава. — Защо отговаряш на това име? — скара му се тя. — Има ли американски морски пехотинец на име Салим?