Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Той повдигна лявата ръка на Муса, сгъна я в лакътя, изви китката и обърна края на ръкава. От подплатата се подаде малка метална халка, подобна на взривателя на ръчна граната, задържана на мястото си с няколко бода конец.
— Щом включиш калкулатора, Муса, куфарчето ще бъде заредено — каза му Набил тихо. — След това просто трябва да пъхнеш пръст в халката и да дръпнеш много силно. — Той потупа с длан левия джоб на сакото, където Муса усети към гърдите му да се притиска тънка, метална кутия. — Стоманената жица ще освободи пружинния бутон на трансмитера. Той е поставен тук и не може да изпадне, но ако по някакъв начин халката се издърпа преди да си заредил куфарчето, когато включиш калкулатора… — Той замълча, сви рамене и погледна към тавана.
Муса не се разтревожи, защото имаше пълно доверие в безупречната работа на Набил. Много повече се тревожеше от предчувствията на инженера.
— Трябва да вярваш — каза той и постави длан върху рамото на Набил. — Ако имаме поне малко късмет, американците сега са хвърлили всичките си сили да опазят Бостън.
— Ако са намерили примамката на Ияд — със съмнение каза Набил и изчисти едно конче от сакото.
— Намерили са я. И трябва да й се хванат.
— Но младият глупак си изгуби мотоциклета.
— Да, обаче ще им трябва време да го проследят. А дотогава ние ще сме си отишли.
— По един или друг начин — усмихна се Набил на собствения си черен хумор. После сви вежди. — Но къде е тя, Муса? Защо са тези нейни отклонения? Не разбирам, а и останалите също.
Муса погледна към другите мъже, които усърдно разрушаваха останалите неща: частите от манекена, допълнителните униформи и карти, които бяха запомнили наизуст.
— Лейла си има причини да следва този път — каза той, макар сам да не беше съгласен с голяма част от нейните методи. — Освен това ние не можем да загубим. — Той се усмихна на инженера. — Ако се самовзривим, ще бъдем приети в рая. Ако успеем, резултатите ще са същите.
— Инш’Аллах — отговори Набил.
Муса потупа инженера по бузата — знак, че времето за размисъл е приключило. Набил кимна, въздъхна и се върна към задачите си. До работната му маса имаше светлосиня детска количка. Той наниза конец в една игла и се наведе над нея.
Муса сведе поглед надолу към острите ръбове на униформения панталон и босите си крака. Всъщност не вярваше много на собствените си уверения. Хладният професионализъм на Мартина беше подхранван от нещо друго, от някаква съвсем лична фикс-идея. Тя като че изпитваше нужда да мъсти за миналите си грешки и апломбът й беше предизвикан от появата на онзи израелски офицер от АМАН. Преди експлозията в консулството тя не беше го споменавала пред Муса, а тъй като той познаваше по-голяма част от миналото й, появата на този непознат скелет от килера някак го тревожеше. Той поклати глава и отново погледна часовника си. „Е, поне каузата е чиста“ — помисли, но очите му се разтвориха тревожно, когато видя часа. Той грабна моторолата и тъкмо щеше да натисне бутона, когато от нея заговори гласът на Мохамед.
— Тя е тук!
С яростна облекчена въздишка Муса пристъпи към масата, взе пистолета „Берета“–92Ф и го скри зад гърба си — пристигането на другар винаги можеше да бъде последвано от това на враг. Далечната кухненска врата, водеща към гаража, се отвори и тя мина по коридора, а после в салона, следвана от едрите Юсуф и Рияд.
За миг мъжете замръзнаха, вперили поглед в своята лъвица. Тя приличаше съвсем на американски младеж: ниско подстригана и сресана назад коса, пилотски очила и дори тънки мустаци. Носеше бейзболна шапка с надпис на „Янките“, тъмно вълнено яке с кожени ръкави и гащеризон. Ако попаднеше на борда на американски самолетоносач, Муса беше сигурен, че никой от екипажа не би я спрял, ако реши да излети с боен самолет.
Тя застана под рамката на вратата, свали очилата си и извика на немски:
— Хайде, защо спряхте!
Мъжете се сепнаха и веднага се заеха за работата си.
— Трябва да бъдем на път. След тридесет минути! — изръмжа отново Мартина.
После свали шапката си, приближи Муса, докато си сваляше и мустаците с бързо движение, което го накара да трепне. Тя спря до него, след това отстъпи крачка и го огледа.
— Много добре. — Заобиколи го като шивач, оглеждащ добре свършената си работа. — Къде са ти обувките?
— Щяхме да се молим — отговори Муса.
— Ще се молите наум. Нямаме време.