Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Ти да им покажеш как да се освободят, да им посочиш пътя. Да ги водиш през мрака.
Уокър Бо поклати объркано глава.
— Но аз също като тях не зная какъв е този път.
От повърхността на Рога на пъкъла се вдигаше пара и въздухът се изпълваше с мъгла. Влагата полепваше по лицето на Уокър като скреж в ранно зимно утро. Ако човек докоснеше водите на Рога на пъкъла, щеше да умре. Но това не се отнасяше за Уокър. Много отдавна Друидите бяха открили тайни, които им позволяваха да преодолеят смъртта.
Гласът на Аланон звучеше мрачно и уверено.
— Ще намериш пътя. Имаш силата и мъдростта на всички, загинали преди теб. Притежаваш магията на вековете. Излез от Паранор и намери другите деца на Шанара. Всеки от вас бе изпратен, за да изпълни по една повеля. Всеки от вас успя да я изпълни. Вие притежавате талисмани, Уокър Бо. Тези талисмани ще ви съхранят.
Уокър поклати объркано глава.
— Какъв талисман притежавам аз?
Сянката на Аланон мигновено просветна сред тъжните вопли, които се надигаха от езерото, сякаш щеше да изчезне.
— Най-могъщият талисман от всички: мозъка на Друидите, който придоби. Той е невидим, но е винаги в теб и само твой. Неговата сила се увеличава, когато ти я усвоиш. Той става по-силен, когато го използваш. Помисли, Уокър Бо. Преди да се сражаваш и да унищожиш Конниците, ти беше нещо по-малко от това, което си сега. Така ще бъде с всяко предизвикателство, пред което се изправиш и преодолееш. Като Друид ти си още дете и едва сега започваш да откриваш какво значи да бъдеш Друид. С времето ще пораснеш.
— Но засега…?
— Повелите са достатъчни. Повелите ви дават талисмани, а талисманите ви дават магия. Магията, съчетана със знание, ще доведе Шадуините до техния край Така беше, когато за първи път говорих с теб. Така е и сега. Ако можех, щях да ти дам повече, Уокър Бо. Но аз ти дадох всичко, което мога, всичко, което зная. Спомни си, Мрачни чичо. Аз не принадлежа към твоя свят, а към друг. Не притежавам материалност. Сега се състоя от нещо друго. От тази своя позиция не виждам нещата съвършено. Виждам само сенките на онова, което ще бъде и трябва да разчитам на тях. Ти притежаваш зрение, на което може да се разчита. Продължавай, Уокър. Намери наследниците на Шанара и разбери какво са осъществили. От техните разкази и от твоята собствена история ще разбереш какво е необходимо. Трябва да имаш вяра.
Уокър нищо не каза. За миг си помисли, че от него отново се иска да разчита единствено на вярата. Но нали откакто сънищата се бяха появили за първи път, правеше все това. Нима сега бе толкова трудно да приеме, че отново само вярата трябва да го води?
Загледа се в бледия силует пред себе си, очертанията му бяха прозрачни, само намек за един отдавна отминал живот.
— Аз вярвам — каза той на сянката на Аланон и беше наистина така.
— Уокър Бо…
Гласът на сянката бе тих и сякаш съжаляваше, че не може да изрази с думи това, което иска.
— Намери децата на Шанара. Ти притежаваш проницателността на Друидите и мъдростта, от която се нуждаят. Не им изневерявай.
— Не, няма — отвърна Уокър с пресипнал глас.
— Унищожи Шадуините, преди те напълно да са разрушили Четирите земи. Аз усещам разпространението на тяхната зараза чак дотук. Те лишават земята от живот. Спри ги, Уокър Бо.
— Да, Аланон, ще ги спра.
— Тогава наведи се към мен, Мрачни чичо. Наведи се към мен за последен път преди да тръгнеш. Вече зазорява и сънят е към своя край. Ние трябва да поемем по различни пътеки. Чуй последното, което ще ги кажа, и нека твоят разум и твоята мъдрост да ти помогнат да разбереш онова, което е скрито и за двама ни. Наведи се към мен, Уокър Бо, и ме чуй.
Сянката приближи каго пара над водите на Рога на пъкъла в човешка форма, един силует от мъгла и синкава светлина, един призрак с глас, който идваше от ужасяващите дълбини на мрака.
Напрегнат и неуверен, Уокър Бо зачака, свел очи към врящите води, към отражението на звездите и небето, докато те изчезнаха зад черната сянка.
Тогава почувства как сянката го докосва по кожата и се разтрепера, без да може да се овладее.
Събуди се при изгрев слънце. Светлината едва проникваше в затъмнената му стая. Лежа известно време без да се помръдне, мислейки за съня и за онова, което му се беше разкрило. Аланон му бе изпратил този сън, за да го накара да започне новия си живот. Сънят бе потвърдил намерението му да потърси Пар и Рен, но също така му бе дал и основание да вярва в себе си. Той беше готов да приеме онова, в което се бе превърнал, ако имаше поне малък шанс да спаси опустошените земи и техния народ от робството на Шадуините.
Да намери потомците на Шанара. Да не ги предаде.