Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Е, мислите му безпокояха и нея, както и него самия.

— Кант?

Драконът спеше и това се стори някак странно успокоително за Ф’нор.

Той се настани удобно и притвори очи, решен да си почине. Тихите движения на Грал замряха и я усети да се свива между главата и рамото му. Почуди се какво ли прави сега Бреке във Високите Хълмове. Дали и нейния малък Бронзов трудно се адаптираше към живота в скален Уейр, както и Грал? Образът й изплува в съзнанието му. Но не такава, каквато я бе видял за последно — уплашена, разтревожена и мобилизирала цялата си воля, за да се справи с приготвянето на багажа, за което имаха толкова малко време, когато Т’къл връхлетя върху нищо неподозиращото селище. А си я представи такава, каквато бе след като се любиха нежна и кротка. Скоро щеше да си я вземе, само за себе си, защото тя прекалено много се беше раздала за другите. Сега сигурно спи, реши той, защото във Високите Хълмове все още беше нощ…

Но Бреке не спеше. Събудила се внезапно, по силата на навика и тя откри, че наоколо цареше абсолютната тъмнина на скалния Уейр. Огненият й гущер Бърд също се бе събудил и искрящите му очи бяха единствените светлинки в стаята. Той измънка неспокойно. Бреке го погали като се ослуша за Уайрънт, но Кралицата спеше дълбоко в каменното си легло.

Бреке се опита да заспи отново, но дори след като се застави да отпусне тялото си, установи, че е безполезно. Сега трябва да е часът на късната вахта тук във Високите Хълмове, но в Южния бе утро и тялото й все още бе настроено към този ритъм. Въздишайки се изправи и зауспокоява Бърд, който нервно се разшава. Той я придружи до ваната и охотно цопна в топлата вода, като използваше пяната от почистващите пясъци, за да се изкъпе и той. После почна да си оправя тоалета, кацнал на пейката и заиздава тихички звуци, които винаги я разсмиваха.

Донякъде бе хубаво да си станал и да се разтъпчеш без някой да ти се пречка. И без това я чакаше доста работа в новото й жилище. Трябваше да набележи най-належащите проблеми. Имаше съвсем малко прясна храна. Т’къл беше оставил само най-старите и мършави добичета, най-старите и паянтови мебели, а беше офейкал с повечето дрехи, дърва за огрев, кожи, всичкото вино. Също така бе попречил на Южняците да си вземат достатъчно от техните складове за да попълнят липсите си тук. О, ако имаха поне два часа повече на разположение тогава или някакво предупреждение…

Тя въздъхна. Очевидно Мерика е била по-лоша Стопанка и от Килара, защото Уейр Високите Хълмове бе ужасно занемарен. Холдовете, които даваха десятък на Високите Хълмове нямаше да искат да наваксат сега липсите. Може би един дискретен разговор с Ф’нор би бил от полза… Не, това предполага немарливост от нейна страна. Първо, ще опише това, което е останало, ще открие най-належащите нужди, ще види какво биха могли сами да си произведат… Бреке спря. Ще трябва да пригоди мисленето си към изцяло нов начин на живот. Живот, зависещ от щедростта на Холдовете. Защото в Южния имаха най-различни суровини. В бащината й Работилница винаги можеше да си изработиш каквото си поискаш, защото имаше всякакви подръчни материали, а ако няма такива или си ги добиваш или минаваш без тях.