Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Сега бронзовите Ездачи се промениха, вече не бяха изцяло във владение на странния умствен контакт със своите животни. Страх, съмнение, нерешителност и отчаяние се изписаха на лицата им. Някаква част от човешкото съзнание се бе възвърнала и се бореше с впечатленията на Драконите в прекъснатия любовен полет. Когато Т’бор протегна ръка към Бреке, в очите му се четеше човешки страх.

Но тя все още бе изцяло отдадена на Уайрънт и невероятния триумф на лицето й отразяваше успеха на Кралицата й да се измъкне от мрежата около нея и да изтегли и Придет.

— Придет също се е разгонила, Т’бор! Кралиците се бият! — извика Ф’нор.

Един Ездач започна да крещи, а писъкът му прекъсна връзката на други двама с Драконите им и те зашеметени се втренчиха в разкривеното тяло на Бреке.

— Не я докосвайте! — извика Ф’нор и се опита да попречи на Т’бор и другия мъж, запътили се към нея. Той се премести възможно най-близо до Бреке, но блуждаещите й очи не можеха да видят нито него, нито каквото и да е друго в Уейра.

После тя сякаш подскочи, а лявото й око се разшири от сатанинска радост, устните й оголиха зъбите й, захапали въображаемия враг, а тялото й дъгообразно се изви от усилие и напрежение.

Тя изведнъж изсъска и изви глава настрани, за да погледне през дясното си рамо, а на лицето й се изписа недоверие, ужас и омраза. Внезапно тялото й бе разтърсено от силна конвулсия. Тя отново изпищя, но този път това бе предсмъртен писък на невероятен ужас и силна агония. Едната й ръка се премести към гърлото й, а с другата заудря по невидимия нападател. Повдигна се на пръсти и се изпъна до краен предел. С вик, който приличаше повече на издихание тя се извъртя. В очите й отново надзърна душата на самата нея — на Бреке — изтерзана и ужасена. После клепачите й се отпуснаха, тялото й се олюля и тя припадна, а Ф’нор едва успя да я хване навреме.

Каменната настилка на Уейра сякаш ечеше от погребалната песен на Драконите.

— Т’бор, изпрати някой да доведе Манора! — извика дрезгаво Ф’нор, докато носеше Бреке към дивана. Тялото й беше толкова леко в ръцете му, сякаш всичката кръв е била изтеглена от него. Той здраво я притискаше към гърдите си с едната си ръка, а с другата затърси пулса на шията й. Усети го… съвсем слаб…

Но какво се бе случило? Как е позволила Килара на Придет да се доближи до Уайрънт?

— Загубихме и двете! — каза Т’бор докато залиташе из стаята и после се отпусна върху раклата с дрехи, като трепереше неудържимо.

— Къде е Килара? Къде е тя?

— Не зная. Излязох тази сутрин да назнача патрули. — Т’бор потърка лицето си. Шокът бе изтрил руменината от него. — Езерото беше замърсено…

Ф’нор струпа кожи около неподвижното тяло на Бреке. Задържа ръка на гърдите й и усети как те едва-едва се повдигаха.

— Ф’нор?!

Беше Кант, зова му бе толкова слаб и толкова жалостив, че Ездачът стисна очи от болката в гласа на Дракона.

Усети как някой стиска рамото му. Отвори очи, за да види съчувствието на лицето на Т’бор.