Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Ала водата в езерото безспорно бе замърсена от домакинските отпадъци и щеше да се наложи да се пречиства. Нямаше да става за употреба поне още няколко дни. А и не разполагаха с нищо, в което да донесат вода от близките планински потоци. Глупаво е да се изпраща Дракон само за няколко ведра, каза тя на Т’бор и Килара.

— Ще взема бъчви от Набол — обяви Килара, веднага щом се съвзе от възмущението си от безогледните действия на Т’къл.

За Бреке беше ясно, че Т’бор не бе доволен от това разрешение, но си имаше и друга работа, вместо да се занимава с Килара. Поне, помисли си Бреке, тя прояви интерес към Уейра и към някои от задълженията си.

Така че, Килара излетя от Конуса, а златното тяло на Придет блестеше на ранното утринно слънце. Т’бор пък излетя с няколко ята, за да обходи района и да се запознае с местността, за да постави патрули и сигнални огньове на подходящите места. Бреке и Ванира, с помощта на Пилгра — единствената Стопанка на Уейр, която не бе напуснала Високите Хълмове, си разпределиха работата. Пратиха учениците от Уейра да изгребат водата от езерото и други за нови запаси прясна вода.

Погълната от броенето на чувалите с брашно, Бреке не чу първия вик на Уайрънт. Бърд беше този, който й отговори с уплашен крясък и закръжа около главата на Бреке, за да привлече вниманието й.

Когато Бреке се сля със съзнанието на Уайрънт, бе поразена от непоследователността на грубите й диви чувства. Чудейки се какво ли може да се е случило на една Кралица, която допреди малко спокойно си спеше, Бреке се втурна по коридора и в Ниската Пещера бе пресрещната от Пилгра, която широко бе ококорила очи от вълнение.

— Уайрънт е готова за брачен полет, Бреке. Повиках Ездачите! Тя е на път към Градините за Хранене. Знаеш какво да правиш, нали?

Бреке изгледа потресена момичето. Като в мъгла усети как Пилгра я дърпа към Конуса. Уайрънт пищеше, докато влизаше в Градината за Хранене. Ужасените добичета панически хукнаха да бягат, оплаквайки злочестината си и добавяйки своя принос към напрежението във въздуха.

— Хайде, Бреке! — извика Пилгра, като я буташе. — Не я оставяй да се тъпче! Няма да може да лети добре!

— Помогни ми! — замоли я Бреке.

Пилгра я разтърси:

— Разбира се, не ставай глупачка! Не трябва да има други Кралици наоколо сега. Бъди благодарна, че Килара е в Набол с Придет, защото Придет също е на път да се разгони.

И като за последно бутна Бреке, Пилгра се затича към собствената си Кралица.

Ранели изведнъж се оказа до Бреке, като ядосано пъдеше огнения гущер, който летеше над главите им.