Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Бреке! Контролирай я! — извика дрезгаво някой в ухото й и стисна лакътя й болезнено.

Нещо не бе наред! Всичко това бе напълно погрешно! Абсолютно зло, изстена тя, а цялото й същество отчаяно копнееше за Ф’нор. Той беше казал, че ще дойде. Беше обещал, че само Кант ще лети с Уайрънт…

— Кант! Кант!

Уайрънт се опитваше да докопа гръкляна на добичето, не заради вкуса на кръвта, а заради желанието да разпори плътта му и да яде от нея.

Две същества воюваха помежду си, но накрая Бреке — объркана, смутена, разкъсвана от емоции също толкова яростно, колкото яростно бе разкъсвано и добичето — принуди Уайрънт да й се подчини. Но коя ли сила щеше да победи накрая? Тази на Уейра или тази на Занаята? Третата алтернатива, на която се надяваше Бреке, бе да дойде Ф’нор.

След четвъртото добиче, Уайрънт изглеждаше като нажежена. С един удивителен скок, тя се оказа в небето. Боботещи ревове закънтяха из Уейра, докато Бронзовите излитаха след нея, а повеят на крилата им вдигна прах и пясък и ги метна в лицата на наблюдаващите.

Бреке вече не съзнаваше нищо друго, освен действията на Кралицата си. Защото тя изведнъж се бе превърнала в Уайрънт, изпълнена с презрение към опитващите се да я достигнат Бронзови, докато тя летеше нагоре, на изток, високо над планината. Земята долу заприлича на черна пясъчна пустиня и само сините езера блестяха ослепителни на слънцето. Високо над облаците въздухът ставаше все по-рядък, но затова пък скоростта се увеличаваше.

И тогава от облаците под нея се появи друг Дракон. Кралица, така ярко златиста както и нея самата. Кралица? За да й прелъсти Драконите?

Пищяща от протест, Уайрънт се спусна към неканената гостенка с извадени нокти. Тялото й вече не се наслаждаваше на полета, а бе напрегнато за битка.

Тя се спусна, но натрапницата промени посоката си без усилие, извръщайки се толкова бързо, че успя да забие острите си нокти в незащитените хълбоци на Уайрънт, а младата Кралица не можа да избегне удара. Ранена, Уайрънт започна да пада, но бързо се съвзе и се гмурна в облаците. Бронзовите ги бяха настигнали и тръбяха панически. Те искаха любов. Искаха да ги спрат. Другата Кралица — това беше Придет — реши, че нападателката й си е отишла и изкусително призова Бронзовите.

Към унижението на Уайрънт се прибави и ярост. Тя изскочи от облаците и нададе предизвикателен зов.

А нейната съперница още беше там! Долу под Уайрънт! Младата Кралица прибра криле и се спусна, златното й тяло летеше с ужасяваща скорост. Атаката и беше толкова неочаквана, толкова бърза, че Придет не успя да избегне стълкновението във въздуха. Ноктите на Уайрънт се впиха в гърба й, и Придет се сгърчи, а крилата й бяха блокирани. Не можеше да се освободи. Двете Кралици започнаха да падат като Нишки, надолу към планината, придружавани от обезумелите тръбящи Бронзови.