Походът на дракона [Dragonquest - bg]

В отговор Гроге отсечено кимна с глава, после рязко седна, загледан право пред себе си. Ф’лар се почуди, дали не бе отчуждил човека безвъзвратно от себе си.

— Не мисля, че някога въобще съм оценявал докрай грандиозността на подобно начинание — провлачи замислено Корман от Керуун.

— Пак ни изпревари, а, Бендън? — попита Лорд Ларад с унила усмивка.

— Не бих казал, Лорд Ларад — отвърна Ф’лар. — Унищожението на Нишките при техния източник е занимавало драконовите Ездачи от Обороти насам. Зная каква територия може например да покрие един Уейр, колко огнен камък отива за един Валеж. Естествено ние — и той посочи към другите Водачи — разполагаме с информация, която не е била достъпна за вас, както вие пък за разлика от нас можете съвсем точно да кажете колко гости можете да нахраните на едно пиршество — това предизвика смях у мнозина.

— Преди седем Оборота ви събрах, за да подготвим заедно защитата на Перн срещу тази древна напаст. И, за да оцелеем бяха нужни драстични мерки. Преди седем Оборота условията бяха далеч по-сложни от сегашните и всички ние сме виновни за недоразуменията, които ни отклониха от важната работа. Нямаме време за губене, за да определяме кой крив и кой прав. Все още сме на благоволението на Нишките, макар че сме по-добре подготвени да се справяме с тях.

— Преди време открихме някои отговори в старите Архиви благодарение на помощта на Водача на тъкачите Зърг, Водача на фермерите Андемон, Водача на Менестрелите Робинтън и способностите на Водача на ковачите Фандарел. Знаете и какво открихме в изоставените стаи на Бендън и Уейр Форт — предмети, които са били изработени преди много Обороти, преди да бъдат загубени тези умения и технологии. Честно казано — и Ф’лар внезапно се усмихна. — Доста повече бих разчитал на уменията и технологиите, които ние в нашето Време можем да разработим.

Това бе посрещнато с одобрителен шум.

— Говоря за умението да работим заедно. Това е качество, което може да ни помогне да преодолеем условните граници на обществено положение, занаят и собственост. Защото ние трябва да се учим повече един от друг и то не само защото никой от нас не би оцелял, ако остане сам!

Той не можа да продължи. Половината от хората скочиха на крака и започнаха да го аплодират. Д’рам си подръпваше ръкава, Г’нариш се препираше за нещо с Телгарския Помощник-водач, чието изражение беше печално нерешително. Ф’лар хвърли бегъл поглед към Гроге, но някой после се изправи на пътя му. Лордът на Форт също бе развълнуван, което бе по-добре от явен антагонизъм. Робинтън улови погледа му и се усмихна окуражително, така че, Ф’лар нямаше друг избор освен да ги остави да се размотават. Те можеха също толкова добре да повлияят един на друг с ентусиазма си, вероятно с по-голям ефект и от най-добре подбраните аргументи. Той се огледа за Лесса и я видя да се измъква към коридора, където се спря очевидно предупредена за нечие пристигане.