Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Този проект явно е започнал преди около четиристотин Оборота. Г’нариш казва, че по негово време не е имало такива добичета. Ф’нор изведнъж осъзна, че Ф’лар намекваше и за други неща. Човекът не бе толкова сигурен, колкото изглеждаше за това, което говореше. И все пак, изтреблението на всички Нишки не бе ли изконната мисия на драконовите Ездачи? В Учебните Балади и Саги нямаше нито ред, който да намеква за нещо повече от защитата на Перн от страна на драконовите Ездачи, при преминаването на Червената Звезда. Нито намек за времето, когато всички Нишки ще бъдат унищожени.

— Не е ли възможно ние сега да живеем във време, в което крайната цел на хиляди Обороти внимателно планиране и развитие да е вече факт? — предположи Ф’лар. — Виж, не го ли потвърждават всички факти! Огромното население, изобретателността на Фандарел, откриването на онези стаи и съоръжения, ларвите… всичко…

— Освен едно — каза бавно Ф’нор и се намрази за това.

— Кое? — цялата разпаленост напусна гласа на Ф’лар и тази едничка дума бе изречена със студен дрезгав тон.

— Братко — започна Ф’нор и пое дълбоко дъх. — Ако драконовите Ездачи прочистят Червената Звезда от Нишките, то каква ще е тяхната мисия по-нататък?

Ф’лар, чието лице бе пребледняло и изпълнено с разочарование, се изправи на крака.

— Е, предполагам, че и за това имаш отговор — продължи Ф’нор неспособен да понесе разочарованието в озадачения поглед на природения си брат. — Така, къде е сега тази щипка с дългата дръжка, с която трябва да хвана Нишките?

Когато обсъдиха всички подробности и отхвърлиха всички други евентуални начини да се сдобият с Нишки, а също и как да запазят проекта си в тайна — за него знаеха само Лесса и Рамот — те се разделиха, като си дадоха дума, че ще се нахранят и ще си починат. Макар всеки от тях да бе сигурен, че другият няма да го направи.

Ако Ф’нор разбираше добре дързостта в този проект, то също пресмяташе пропуските и възможните грешки. А после осъзна, че пак не му бе останало време да обсъди онова нововъведение, което той самият желаеше да направи. (Все пак Кафяв да лети с Кралица е нещо далеч по-малко революционно, от идеята на Ф’лар да сложи край на вековното задължение на Уейровете). Ф’нор заслужаваше това. Доволен, че ще бъде просто най-обикновен полет, а не углавно престъпление, както би изглеждало някога, Ф’нор отиде да вземе щипката с дълга дръжка от помощничките на Манора.

Някой, вероятно Манора, бе почистил Уейра му по време на пребиваването му в Южния. Ф’нор бе благодарен за чистите меки кожи по леглата, изпраните и закърпени дрехи в раклата му и за излъсканите маси и столове. Кант избоботи, че някой бил измел пясъка от скалното му легло и сега нямало къде да си чеше корема. Ф’нор изпита съчувствие към него, докато се опъваше върху меките кожи на леглото. Белегът на ръката му го засърбя и той го почеса.

— За сърбяща козина трябва масло — каза Кант. — Дефектната козина се цепи в между.