Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Ф’нор направи гримаса като си спомни, че наистина му бе нужно доста време, за да събере достатъчно ларви. Костваше му също и доста нерви, защото и той, Драконът и гущерът му бяха постоянно нащрек за някой от патрулите на Т’къл.

— Трябваше сам да се сетя за това. Но… Нишките няма да валят над Бендън…

— Ти ще отидеш днес следобед в Телгар и Руат, когато Нишковалежа започне. Трябва да хванеш малко Нишки.

Ако не беше игривото и иронично пламъче в очите на природения му брат, Ф’нор би решил, че той се е смахнал.

— Несъмнено — каза Ф’нор кисело — ти би трябвало да знаеш как точно може да стане това.

Ф’лар отметна косата от челото си.

— Е, чакам предложения…

— Трябва да го пообмисля след като аз ще съм този, който ще си рискува ръцете…

— Но Кант и Грал също ще ти помагат…

— Ако са достатъчно смахнати…

— Мнемент ще обясни всичко на Кант…

— Каква помощ…

— Не бих те молил, ако аз самият можех да го направя! — и търпението на Ф’лар се изчерпа.

— Знам! — отвърна Ф’нор също толкова троснато и после се усмихна, защото знаеше, че ще го направи.

— Добре — усмихна се Ф’лар одобрително. — Трябва да летиш ниско, в близост до Кралиците. Търсиш хубав дебел пасаж и после го следваш до долу. Кант е достатъчно умел, за да те доближи максимално и ти да можеш да хванеш Нишки с една щипка с дълга дръжка. А Грал ще унищожи всички Нишки, които останат и се опитат да се вкопаят. Не се сещам за друг начин. Освен, ако разбира се, не летим над някое скално плато, но дори тогава…

— Добре, да предположим че успея да хвана малко живи Нишки — и кафявият Ездач не можа да потисне тръпката, която го разтърси.

— И да допуснем, че ларвите наистина ще ги ликвидират. Тогава какво?

С едва забележима усмивка на устните Ф’лар широко разпери ръце:

— Е, тогава, сине на баща ми, ще си развъдим цял резервоар с гладни ларви и ще ги разпръснем из Перн.

Ф’нор постави двата си юмрука на кръста. Човекът май е болен.

— Не, не съм болен, Ф’нор — отговори бронзовият Ездач, като се настани на ръба на най-близкия контейнер. — Но ако бихме могли да разработим този вид защита — той вдигна празното вече гърне и го заобръща в ръцете си, сякаш то съдържаше същността на неговата теория. — Нишките ще могат да валят когато и където си искат, без да създават тези опустошения и главоболията, с които се сблъскваме.