Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Той е в жилището си — каза Кант на Ездача.

— Какво казва Мнемент за Ф’лар?

В настъпилата пауза, Ф’нор се зачуди дали Драконите си говорят един с друг така както хората говорят с тях.

— Мнемент не се тревожи за него.

Ф’нор долови лекото ударение върху местоимението и точно се канеше да запита Кант още нещо, когато малката Грал се спусна пърхайки с крила върху ралото му. Тя усука опашката си около врата му и нежно се потърка в бузата му.

— Ставаш все по-смела, мъничката ми! — додаде одобрително и леко шеговито Ф’нор.

Грал остана доволна от това и пляскайки с крилца, впи острите си нокти в дебелата подплънка, която Бреке бе прикрепила към лявото рамо на туниката му именно с тази цел. Гущерите предпочитаха да кацат на раменете, а не на ръцете.

Ф’лар излезе от спалнята, а лицето му светна от нетърпение, когато разбра, че Ф’нор е сам и го очаква.

— Носиш ли ларвите? Хубаво! Ела!

— Чакай малко… — запротестира Ф’нор и хвана Ф’лар за рамото, когато той се запъти към външната тераса.

— Ела! Преди да са ни видели! — те слязоха по стълбите без да ги види някой и Ф’лар поведе Ф’нор към новооткрития вход за Люпилните Градини. — Честно ви бяха разпределени яйцата? — попита той и се усмихна, когато Грал почти се скри в ухото на Ф’нор, докато минаваха покрай входа за Градината.

Ф’нор се усмихна:

— Гроге пое командването, както вероятно си се досетил. Лордовете от Иста и Игън — Удрберт и Лоуди, благородно се отказаха от правото си, защото смятат, че в техните земи сигурно ще има яйца, но Лорд Сангел от Бол си взе две. А Литол не взе!

Ф’лар въздъхна, поклащайки глава със съжаление.

— Не мислех, че ще вземе, но се надявах да опита все пак. Не може да замести мъртвия му Кафяв Ларт, но, е…

Вече бяха стигнали яркоосветения почистен коридор, който Ф’нор не бе виждал. Той неволно хвърли поглед надясно и се усмихна, когато видя, че достъпа до старата шпионка към Градините беше блокиран.

— Това е то начинът!

— А? — Ф’лар се сепна. — О, това ли? Да. Лесса каза, че разстройвало Рамот. Мнемент също бе съгласен — той смутено се извърна към брат си заради смесените чувства, които изпита от прищявката на Лесса и носталгичния спомен за тяхното собствено бандитско изследване на този коридор и тайното шпиониране на яйцата на Неморт. — Тук отзад има стая, която е подходяща за моята цел…

— А тя е?

Ф’лар се поколеба и изгледа Ф’нор замислено.

— Откога не ми се доверяваш вече? — попита Ф’нор.

— Първо трябва да те попитам…

— Ами питай тогава!

Те бяха стигнали до първата стая от поредицата, която Джаксъм и Фелисън бяха открили. Но бронзовият Ездач не даде време на Ф’нор да огледа странните графики на стената или изящно изработените сейфове и маси. Той бързо го поведе през втората стая и спря в голямата зала, където по пода бяха наредени множество правоъгълни каменни съдове. Явно, и други неща са били местени преди време, ако се съдеше по оставените следи в стените и пода. Ф’нор се сепна, когато видя, че в съдовете бяха посадени храсти, трева и посевни разсади. В най-големите качета имаше няколко малки широколистни фиданки.