Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Изведнъж Уайрънт усети как нечии зъби се сключиха около врата й съвсем близо до главната артерия. Предсмъртният й вик секна и тя започна да се бори за въздух.

Ранена от враг, предадена от приятели, Уайрънт отчаяно се прехвърли в между, повличайки със себе си и Придет, чийто челюсти се бяха впили до смърт в най-уязвимото й място.

Бронзовият гущер откри Ф’нор, когато той се канеше да се присъедини към ятата в западните ливади на Телгар. Кафявият Ездач така се изненада като видя малкия Бронзов в Бендън, толкова далеч от своята господарка, че в началото не успя да схване мислите на обезумялото създание.

Но Кант успя.

— Уайрънт се е разгонила!

Всички останали мисли бяха забравени и Ф’нор побягна с Кант към терасата. Грал се притисна към рамото му и толкова здраво усука опашката си около врата на Ф’нор, че той трябваше насила да я разхлаби. После пък Бърд не искаше да кацне и бяха изгубени ценни минути, докато Кант успее да успокои малкия Бронзов, че да може да се подчинява на заповеди. Когато Бърд най-после кацна, Кант толкова мощно затръби, че Мнемент се обади от терасата си, а Рамот изрева от Люпилните Градини. Без да мисли за ефекта от тяхното прибързано напускане или за необикновеното поведение на Кант, Ф’нор накара Дракона си да излети. С малката частица разум останала недокосната от емоциите се опитваше да прецени колко време е било нужно на мъничкия Бронзов да стигне до тук, колко време Уайрънт е вилняла в Градините за Хранене, преди да излети и кои Бронзови бяха сега във Високите Хълмове. Беше благодарен, че на Ф’лар не му бе останало време да обяви вседостъпните полети, защото щяха да присъстват животни срещу които Кант не би имал шанс.

Когато те се появиха в небето над Високите Хълмове, Ф’нор разбра, че най-лошите му страхове са се сбъднали. Градината за Хранене представляваше кървава гледка и нито една Кралица не се хранеше там. Нямаше Бронзови сред Драконите, които се бяха наредили в кръг по терасите на Уейра.

Без да чака команда Кант се заспуска със смайваща скорост към земята.

— Бърд знае къде е Уайрънт. Той ще ме заведе.

Малкият Бронзов скочи на врата на Кант и с острите си нокти здраво се захвана за него. Ф’нор се плъзна от раменете на Дракона, олюля се и се отдръпна от пътя му, така че Кафявият дракон отново да може да излети.

— Придет също се е разгонила! — мисълта и уплашения писък на Кафявия прозвучаха едновременно. От хълмовете другите Дракони му отговориха и тревожно протегнаха криле.