Смъртта на императора
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Смъртта на императора». Краткое содержание книги:
Тези опасности днес веднъж завинаги са отминали. От повече от едно поколение хората са започнали да преобразяват лагуните в орни земи и както навсякъде, така и тук номадът е отстъпил пред плуга. Това все пак не означава, че по този начин животът е станал по-спокоен и мирен. На онзи, който има влечение към приключенията, тук все още се предлага един широк фронт и дори на най-хрисимия не би му дошло и на ум да яхне коня невъоръжен.
Нека си представим, че сме на гости на някоя от онези, самотно разположени в равнината хасиендас! Господарската къща, е едноетажна четириъгълна постройка с равен покрив, издишата наистина само от покрити с мазилка кирпичени тухли, но здрава и трайна, с неголеми зарешетени прозорци. Пред нея се простира просторна, открита стъгда, по която през деня се движи един през друг жизнерадостна компания от бикове, крави, свине, кокошки, магарета. Отвъд нея се издигат в неправилни групи семплите, покрити с тръстика кирпичени колиби на вакуеросите. Тези селяни се намират в едни полукрепостни отношения с хасиендерото. Те получават от него средствата си за производство, като плугове, мулета, семена безплатно, но се нагърбват с цялостната обработка на нивите, както и поемат задължението да предадат на имението половината от реколтата.
Още при първите зари на утрото хасиендата оживява. Мулетата потеглят на чарди към полето на работа. Още са бодри и силни и подобаващо на опърничавия си нрав, дават простор на своята жизненост във взаимни хапания. Едва отзвучал техният тропот, тръгват на коне различните служители — майордомо, капоралът[20] на вакуеросите и ескрибиенте[21] на работниците. Накрая следва и самият господар на имението — сабята отстрани, пищовите в пояса. В двора става пусто — останали са само надзорникът на склада и tendor de libros, книговодителят. После я някой селянин ще дойде в тръс с магарето си да получи плуг или нещо друго, я някоя волска каруца ще спре пред портата да натовари брашно. Но слънцето пече все по-жежко и постепенно всичко живо се изпокрива по сенките на хладната къща.
Следобед в хасиендата става най-оживено. Господарят на дома се е върнал и седнал на един белен дървесен труп пред пор-тата, приема докладите на своите подчинени, дава разпорежданията си или пък се вслушва в молбите на вакуеро-сите, които приближават смирено към него с шапка в ръка. В дълги върволици се връщат работниците от полето и предават своя урожай. Също може да дойде на гости в запретата с четири до шест коня кола някой живеещ в съседство хасиендеро и след безчетен брой взаимни поздрави бива отведен в къщата. Но ето че започва едно от главните развлечения за младежта — на едно муле за първи път ще бъде сложена юзда. Най-напред го връзват и повалят на земята. Докато лежи с вързани четири крайника, му мятат оглавника. Сетне му освобождават двата крака да може да се изправи, на което животното се решава все таки едва след няколко здрави ритника. Въпреки енергичната съпротива сега му стъкмяват сбруята, за която прикрепят една лежаща на земята, тежка греда. Същевременно от двете страни на оглавника връзват по едно въже, всяко от които се вържи опънато от отстоящ на около двадесет крачки, седнал на кон пеон. Сега може да се започва. Краката биват освободени и ужасеното животно хуква като подгонено от дявола, докато пък двамата пеони се грижат да го придържат към желаното направление.
Още по-вълнуващо е, когато се оседлава за пръв път някой млад кон. Той не бива повалян на земята, а вързан само за оглавника и единия заден крак. После ездачът се промъква отляво със седлото, пипва коня за лявото ухо и докато натиска така с едната ръка главата му надолу, мята с другата седлото на гърба му. Възбудата, в която изпада животното от този акт, е трудна за описване. Въпреки това то сега бива развързано, ездачът се мята и конят се понася бясно, накъдето му видят очите.
20
капорал /исп. caporal/ — надзирател /Б.нем.изд./
21
ескрибиенте /исп. escribiente / — писар /Б.нем.езд./