Смъртта на императора

Късно вечерта, когато следата бе неразличима и за най-острото око, най-после спряха и слязоха от конете. Намираха се на тучно пасище, принадлежащо на някаква хасиенда. Тя бе последната, която се срещаше в южна посока и по тая причина Грандприз и Мариано се отдалечиха, за да сменят уморените коне с бодри. Оттук нататък навярно рядко щеше да им се удава да правят подобна смяна.

Преди да напуснем тази част на страната, нека кажем още нещо за хасиендас, които придават на Северно Мексико един своеобразен облик. Онзи, който иска да се запознае с мексиканското селско стопанство в неговата самобитност, не бива само, както правят повечето пътешественици в страната на ацтеките, да се задоволи с една визита на столицата и нейните красиви околности. Той трябва да се заскита по платото на Мексико на приблизително хиляда километра по на север, далеч извън планинските вериги на Сакатекас, додето стигне степите на Чиуауа и Коауила. Там е същинската територия на хасиендерос, мексиканските едри земевладелци, които човек по-скоро би могъл да охарактеризира като крале, крале по отношение големината на техните кралства, тяхното благосъстояние, тяхната независимост. Цялата земя между Рио Гранде дел Норте и град Чиуауа — една територия с обиколка около десет хиляди километра — принадлежи само на няколко дузини хасиендерос, чиито притежания са съизмерими с големината на някои малки немски държавици.

Ако някой в действителност поиска да потърси на картата на Мексико тези княжества, трудът му ще отиде напразно, защото между щатите Чиуауа и Коауила нагоре до тексаската — граница ще открие едно голямо, бяло петно, върху което са обозначени едва няколко кръгчета на градове и водни басейни, а иначе единствено загадъчните думи «Болсон де Мапими». Фактически ядрото на огромната територия на хасиендите в Северно Мексико в по-голямата си част е образувано от една бяла, безотрадна пустиня, простираща се на стотици километри наоколо, без ни най-малък признак на растителност, без каквато и да е следа от човешко и животинско присъствие. Горещият въздух трепти над искрящите, болезнени за окото солни площи, прекъснати само от две, в по-голямата част от годината напълно пресъхнали речни корита. Проследи ли ги по течението, човек ще се натъкне на сухи басейни, отбелязани на картата като езера, които съдържат вода единствено през дъждовния период, докато в горещите месеци се свиват до малки локви и оставят една бяла, покрита със солни кристали повърхнина. Ето защо картите на Мексико трябва да се ползват с предпазливост. Някои малки, като незначителни русла нанесени рекички, през дъждовния период представляват могъщи, опустошаващи всичко стихийни реки. От друга страна във внушително изглеждащите на картата лагуни човек напразно ще дири лятно време капчица вода.