През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Благодаря ти. Но можеш да си спокоен и да си вървиш, а ние ще легнем да спим, защото кучето едва ли ще допусне някого вкъщи.
— А ако убие някой човек?
— Едва ли. То ще го повали и ще чака, докато дойда. Ако някой друг е така непредпазлив също да се изкачи, ще убие първия, за да може да задържи втория.
— Ходих, тогава се е случило нещастие!
— Какво нещастие?
— Още един мъж се качи горе.
— Сигурен ли си? Значи си бил при крадците, когато са искали да ни нападнат! О, малкоегунд, какво да мисля за теб и твоето гостоприемство!
— Не съм бил там, а ми разказаха.
— Тогава този, който ти е разказал, е бил.
— Не, и той само е чул.
— То е все същото. Който пръв го е разказал, е от крадците. И какво ме интересуват тези хора! На никой не съм разрешавал да се качва на покрива ми и ако някой все пак го направи, ще видим как без моя помощ ще слезе обратно. Лека нощ, малкоегунд!
— Няма ли да погледнеш сега?
— Нямам желание!
— Остави ме поне аз да се кача!
— Ще ти позволя, защото не си крадец, а и идваш първо да ме питаш. Но пази се от кучето! Ако те забележи, ще те сграбчи, а преди това ще прегризе гърлото на този, който се е качил преди теб.
— Имам оръжие — упорито държеше кюрдът на своето.
— Кучето ми е по-бързо от теб, а и не можеш да го убиеш, защото трябва да си богат човек, за да можеш да го заплатиш.
— Ходих, ела горе с мен! Аз съм малкоегунд и дългът ми повелява да погледна.
— Щом искаш да изпълниш служебния си дълг, ще ти помогна. Ела с мен горе!
Заизкачвах се пред него и той ме последва. Горе беруаринът се огледа и забеляза мъртвеца. Пред къщата хората вече бяха двойно повече.
— Ходих, тук лежи някой! — извика ужасен старейшината на селото.
Приближих се. Той се наведе и докосна мъжа. — Мъртъв е! О господарю, какво е направило кучето ти!
— Изпълнило е дълга си. Не се оплаквай, а го похвали! Мъжът е искал да нападне стопанина на къщата и не е предполагал, че тук са се настанили хора, които няма да позволят да ги изненада никой крадец или убиец.
— Но къде е кучето? — попита той. Посочих му мястото и кюрдът извика: — О, ходих, някакъв мъж лежи под него. Викни на кучето да се махне!
— Няма да го направя. Но кажи на този човек да не мърда и говори, иначе е загубен.
— Да не мислиш да оставиш мъжа да лежи тук през цялата нощ?
— Умрелия можеш да вземеш, но живия остави на мен.
— Защо трябва да лежи тук?
— Ако още някой се осмели да влезе в къщата или двора, кучето ще го разкъса. Човекът ще остане тук като заложник.
— Искам да ми го предадеш! — каза малкоегундът грубо.
— А аз искам да го задържа! — гласеше отговорът ми.
— Аз съм старейшината на селото и ти забранявам!
— Съветвам те да не го правиш! Ще вземеш ли убития или не?
— Ще взема и двамата — мъртвия и живия.
— Не съм жесток. Обещавам ти, че човекът няма да остане в това неудобно положение. Ще го взема със себе си долу в стаята. Но ако някой се осмели да ни нападне, смъртта му е неизбежна.
Той положи ръка на рамото ми и каза напълно сериозно:
— Човекът, удушен от кучето, е достатъчен, за да бъдете убити. Или вие не сте чували за кръвното отмъщение?
— За какво кръвно отмъщение говориш? Кучето е ухапало някакъв крадец. За подобно нещо не може да последва кръвно отмъщение.
— Ще последва, защото е пролята кръв и вашето куче я е проляло.
— Дори и така да е, това не те засяга. Сам ти ми каза, че крадците са чужди хора.
— Засяга ме и още как, защото кръвта е пролята в моето село и роднините на убития ще търсят сметка от мен и моите хора. Предай ми и двамата!
— Само убития!
— Мълчи! — извика той високо, макар да бяхме разговаряли доста тихо. — Заповядвам ти отново. И ако не ми се подчиниш, знам как ще те накарам да отстъпиш!
— Как?
— Стълбата е облегната на къщата. Ще извикам хората си да се качат и да те принудят.
— Забравяш най-важното: долу са четирима мъже, които не се страхуват от никого, а тук горе съм аз с кучето си.
— И аз съм тук.
— Веднага ще слезнеш долу. Внимавай! Преди още да реагира, го сграбчих за дясната мишница и лявото бедро и го повдигнах.
— Ходих! — ревна той. Пуснах го отново на пода.
— Кой можеше да ми попречи да те бутна долу? Сега върви и кажи на твоите хора какво си чул!
— Значи няма да ми предадеш този човек?