През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Сихди! — извика дребосъкът изплашен. — Луд ли си?
— Не. Развържи го!
— Няма да го направя!
— Сам ли да го сторя? Хайдар не стреля по мен коварно из засада, а открито се изправи срещу мен. Освен това, преди да стреля по мен, ми държа хубава реч, през което време, ако исках, можех да го убия. Не е подъл убиец и няма да се отнасям с него като с такъв. Махни ласото!
Халеф се подчини и развърза ласото. Другият стана от земята. Погрешно беше да очакваме от него, че ще побегне по най-бързия начин. Той протегна ръцете си, които преди това бяха здраво притиснати към тялото му, а после се приближи към мен.
— Ефенди — заяви Хайдар, — не знам какво означава поведението ти.
— Вече казах! Можеш да отидеш, където искаш.
— Значи не искаш нищо от мен?
— Не.
— И никакво обещание да те пощадя?
— И през ум не ми минава! — казах аз нетърпеливо.
— Но аз трябва да те убия!
— Опитай се!
— Ти самият знаеш, че тази вечер ще последвам приятелите си.
— Знам и нямам нищо против.
По лицето на Хайдар личаха следи от вътрешна борба. Бореха се гордост и снизходителност, омраза и вълнение. После той ми каза:
— Ще ме смяташ ли за страхливец, ако се възползвам от свободата си?
— Не. И аз бих го направил, а се считам за смел мъж.
— Добре, ще приема помилването на живота си от теб. Вече никой не би се докоснал до него, щом позволявам той да ми бъде подарен от убиеца на брат ми, за да се откажа от кръвното отмъщение. Кръвното отмъщение остава между нас, но засега ще се отложи. Виждам чакана си, окачен на пояса ти. Макар да знам, че всъщност е твоя плячка по право, въпреки това те моля да сметнеш, че съм ти го дал доброволно. Знаеш ли какво означава това?
— Не.
— Това е знак, че за известно време кръвното отмъщение ще се отложи. Веднага щом ми върнеш брадвата, отмъщението започва отново.
— Значи, докато чаканът ти е у мен, борбата между нас се отлага?
— Да. Искаш ли да задържиш оръжието ми в такъв смисъл?
— Вземам го.
— Накъде избяга конят ми?
— Пасе отвъд храстите.
— Тръгвам, ефенди. С удоволствие бих ти подал ръка за сбогуване, но по твоята лепне кръвта на брат ми. Мога да те докосна само за да те убия. Сбогом!
— Сбогом!
Хайдар тръгна. На известно разстояние той още веднъж се обърна и ни махна, а после отиде при коня си и препусна нататък.
Чакана пазя и до днес. Кръвното отмъщение между нас все още спи и никога няма да се събуди.
Дребният шивач наблюдаваше тази сцена с напрегнато внимание. По лицето му личеше, че въпреки думите е бил твърдо убеден, че ще наредя да убият миридита. Но дали беше доволен или не от изхода на случката, не можеше да се разбере. Физиономията му изразяваше само голямо учудване.
Халеф беше видимо недоволен. На него щеше да му достави голямо удоволствие, ако го бях накарал да удари на човека петдесет камшика и после да го пусне. Но като се има предвид низостта на подобно деяние, щях да си спечеля двойно по-зъл смъртен враг, докато сега нямаше от какво да се страхувам. Тъй като Хаджията не смееше да ми каже нищо, изля лошото си настроение върху мнимия шивач:
— Е, господарю на иглата и конеца, какво стоиш и гледаш във въздуха, сякаш валят камили? Какво се чудиш толкова?
— На ефендито.
— И аз също.
— Той можеше да заповяда да убият Хайдар — каза замислено мнимият Африт.
— И теб също!
— Мен ли? Защо?
— Ще ти кажа, когато му дойде времето, а мога и да ти го напиша.
— Тогава няма да имате водач.
— Голяма работа.
— И кой знае какво може да ви се случи по пътя!
— Нищо по-лошо, отколкото ако си с нас. Знаеш ли закона на кръвното отмъщение, както се прилага тук, в тази страна?
— Да, знам го.
— Наистина ли е вярно, че враждата вече е приключена?
— Да, само докато бъде върнат чаканът. Но това важи само за кръвното отмъщение, а не въобще.
— Какво искаш да кажеш?
— Че Хайдар би могъл да ви нападне например, за да ви ограби, при което може и да ви убие. Тогава ще ви е убил не заради кръвното отмъщение, а заради грабежа.
— Аллах е велик, честността ви обаче не е особено голяма — каза Халеф възмутено. — Все едно да обещая на съседа си, че няма да му крада тиквите, и още на следващата нощ да му обера дините? Всички вие сте престъпници един спрямо друг!