През страната на скипетарите

— Но ние ще го разберем, нали?

— Да, и то именно чрез шивача. По това, което върши, сигурно ще можем да си извадим извод какво ще се случи.

— Тогава ще си отварям очите на четири.

— Тъкмо за това исках да те помоля, защото не мога за всичко да се грижа сам. Заради крака си сигурно отново ще се наложи да пазя стаята. Вие тримата трябва да наблюдавате какво става навън. Трябва да имаме сведения за всичко: къде са аладжите, Баруд ал Амасат и другите, кога и къде ще разговарят с шивача, кога и къде трябва да бъдем убити.

— До много неща ще трябва да се доберем, сихди! Засега можем да се радваме, че сме се отървали от един от най-злите си врагове.

— Миридита ли имаш предвид?

— Да. Тази вечер вероятно няма да дойде.

— А аз мисля, че Хайдар ще дойде със сигурност.

— За да помогне на аладжите ли.

— Напротив, да се застъпи за нас.

— Ами, не вярвам!

— Аз пък вярвам. Той е честен миридит и е мой враг само защото куршумът ми е улучил брат му, но не и заради Жълтоликия. Мисля, че сега Хайдар ни уважава и се отвращава от коварното и вероломно поведение на останалите. Той знае, че съм му подарил живота. Кой човек не обича живота си? Затова се чувства задължен да ни се отблагодари.

— Че ти нали пощади и останалите? Да не би да ти благодариха?

— Не, но те са само жалки мерзавци. Ако имаха характера на Хайдар, неговата откровеност, отдавна да бяхме приключили с тях. Почти съм убеден, че той ще дойде и неговото присъствие ще ни е от полза.

Както беше казал шивачът, пристигнахме в Йерселю след около час. Беше планинско село, за което не може да се каже нищо особено. Спряхме при хана и поискахме да ни дадат храна: кисело мляко с царевични питки. Конете ни бяха нахранени и напоени.

Направи ми впечатление, че като наближихме селото, шивачът избърза пред нас. Той каза, че го прави, за да ни поръча нещо да се подкрепим. Халеф ме погледна, поклати глава и попита:

— Знаеш ли защо го прави?

— Ще каже в хана да не го наричат Суеф, а Африт.

— И аз така мисля. Но тогава сигурно е говорил предварително и с нашия ханджия в Жиганци!

— Може там да е познат само под името Африт.

— Или пък Илия не е бил искрен с нас.

— Това също е възможно, но не го вярвам.

След като се нахранихме, продължихме ездата си и скоро започнахме да се спускаме от западната страна на платото към споменатата равнина Мустафа, за прекосяването на която са необходими много часове. През плодородните поля, където реколтата вече беше прибрана, се стигаше до пътя, водещ от Енгели за Команова, а след четири часа видяхме пред себе си Килисели.

Местността беше прекрасна. Планини нямаше, но затова пък толкова по-прелестни намирахме намиращите се край пътя гори, в които имаше вечнозелени дървета. Минахме през великолепни овощни градини, където в изобилие зрееха южни плодове. Богати, но вече ожънати житни полета се ширеха отляво и отдясно, а като приближихме до селото, видяхме голям рибарник, в чиито кристални води се отразяваха дърветата на една голяма градина. Градината принадлежеше към огромна, подобна на дворец постройка, което в тази страна с бедняшки къщички не можеше да не направи впечатление.