Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Тя забъркана ли е с наркотици?
– Не и доколкото знам. Но, както вече казах, била е доста проблемена тийнейджърка и на няколко пъти е била прибирана в нетрезво състояние. Предполагам, че картонът ѝ може да даде отговор на въпроса дали е употребявала наркотици.
– Проблемът е, че не знаем дали зад убийството има мотив. Те са били съвсем нормална двойка. Момичето е криминалист и в момента е работело върху дисертацията си. Мъжът е журналист. Казват се Даг Свенсон и Мия Бергман. Говорят ли ви нещо?
Армански поклати глава.
– Опитваме се да открием връзката между тях и Лисбет Саландер.
– Никога не съм ги чувал.
Бублански се изправи.
– Благодаря ви за отделеното време. Споделихте с мен доста интересни неща. Не съм сигурен, че ми стана много ясно, но се надявам всичко казано тук да си остане между нас.
– Няма проблем.
– Ще се свържем отново с вас при нужда. И, разбира се, ако Лисбет Саландер се свърже с вас…
– Естествено – отвърна Драган Армански.
Стиснаха си ръцете. Бублански бе стигнал до вратата, когато се спря и отново се обърна към Армански.
– Случайно да знаете с кого общува Лисбет Саландер? Приятели, познати…
Армански поклати глава.
– Не знам абсолютно нищо за личния ѝ живот. Има все пак един човек, който означава много за нея, Холгер Палмгрен. Би трябвало да се е свързала с него. Той е в един рехабилитационен дом в Ерща.
– Никой ли не я е посещавал, докато работеше тук?
– Не. Тя работеше от вкъщи и идваше в офиса само за да докладва. В изключително редки случаи се срещаше с някой клиент. Вероятно…
На Армански внезапно му хрумна една мисъл.
– Какво?
– Вероятно има още един човек, когото би могла да потърси. Журналист. Бяха близки преди две години. Той я издирваше по време на целия ѝ престой в чужбина.
– Журналист?
– Името му е Микаел Блумквист. Спомняте ли си аферата „Венерстрьом“?
Бублански пусна дръжката на вратата и бавно се върна при Драган Армански.
– Микаел Блумквист откри двойката в Еншеде. Той е връзката между Саландер и жертвите на убийството.
Армански усети как буцата в корема му натежа.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСЕТА Велики четвъртък, 24 март
СОНЯ МУДИГ ОПИТА да позвъни на адвокат Нилс Бюрман три пъти в рамките на половин час. Всеки път чуваше единствено съобщението, че номерът на абоната не може да бъде избран.
В три и половина седна в колата, отиде до Уденплан и позвъни на вратата му – отново без успех. През следващите двайсет минути звъня у съседите в жилищната сграда, за да провери дали някой от тях не знае местонахождението на Бюрман.
В единайсет от общо деветнайсет апартамента нямаше никого. Погледна часовника си. Това несъмнено не бе подходящото време да звъниш от врата на врата. Особено като се има предвид, че всички почиваха за Великден. Обитателите на останалите осем апартамента бяха отзивчиви. Петима знаеха кой е Бюрман – учтивият и възпитан господин от четвъртия етаж. Никой не можеше да ѝ каже къде се намира. Малко по малко Мудиг успя да установи, че Бюрман общува с един от най-близките си съседи, бизнесмен на име Шьоман. У тях обаче нямаше никого, когато позвъни.
Върна се обратно до вратата на Бюрман, отвори тефтерчето си и му остави бележка, в която го молеше да ѝ се обади. Към нея прикрепи визитната си картичка и я пусна през пощенския отвор. Тъкмо да затвори капака, чу телефонът в апартамента да звъни. Наведе се и се заслуша съсредоточено. Прозвучаха четири сигнала. После чу, че се включва телефонният секретар, без обаче да последва каквото и да било съобщение.
Пусна капака на пощенския отвор и се вгледа втренчено във вратата. Не би могла да обясни кое я накара да протегне ръка и да натисне дръжката, но за нейно най-голямо учудване вратата се оказа отключена. Отвори я и погледна в коридора.
– Ехо – извика тя не много силно и се заслуша.
Не долови никакъв шум.
Пристъпи навътре и спря колебливо. Постъпката ѝ можеше да бъде определена като нарушение на личното пространство и свобода. Не разполагаше със заповед за обиск и нямаше никакво право да се намира в апартамента на адвокат Бюрман, въпреки че бе отключено. Соня Мудиг хвърли поглед наляво. Виждаше се част от всекидневната. Точно реши да излезе от апартамента, когато забеляза шкафа в коридора. На него имаше кутия за пистолет „Колт Магнум“.
Изведнъж я обзе неприятно чувство. Отвори джоба на якето си и извади служебното си оръжие, което не ѝ се бе случвало досега.
Свали предпазителя, насочи цевта към пода, приближи се до дневната и погледна вътре. Не забеляза нищо странно, но неприятното чувство се усилваше. След това се върна в коридора и разгледа кухнята. Беше празна. Продължи през един вътрешен коридор и бутна вратата на спалнята.