Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Ще отидем във Франция, както планирахме — каза овладяно Даниел. — Но ще те чакаме в Кале. Ще изчакаме екзекуцията на Елизабет, а после ще дойдеш при нас.
Поколебах се. Кале беше английски град, пълен с английски заселници — това бе всичко, останало от великото английско кралство, владяло голяма част от Франция.
— Не се ли страхувате от Инквизицията в Кале? — попитах. — Ако стигнат дотук, техните разпоредби ще важат и там.
— Ако стане така, можем да избягаме във Франция — каза той. — А и ще бъдем предупредени. Обещаваш ли, че ще се присъединиш към нас?
— Да — казах, чувствайки как гневът и страхът ме напускат. — Да, мога да обещая, че ще дойда, когато всичко свърши: когато Елизабет е в безопасност или ще бъде екзекутирана, ще дойда при вас.
— Ще се върна за теб, когато науча, че е мъртва — каза той. — Тогава ще можем да вземем печатарската преса и останалите книжа наведнъж.
Баща ми взе ръцете ми в своите.
— Нали ще дойдеш, querida? — попита той тихо. — Няма да излъжеш?
— Обичам те, татко — прошепнах. — Разбира се, че ще дойда при теб. Но обичам и лейди Елизабет, а тя е уплашена, а аз обещах да остана близо до нея.
— Обичаш я? — попита той, изненадан. — Една протестантска принцеса?
— Тя е най-смелата и най-умна жена, която съм познавала някога, смела е като лъв, и има бърз ум — казах. — Обичам кралицата, никой не може да не обича кралицата, но принцесата привлича като пламък, никой не може да устои на желанието да бъде близо до нея. А сега тя сигурно се бои, очаквайки смъртта, и аз трябва да бъда с нея.
— Какво прави сега? — настоя една от сестрите на Даниел с ожесточен съскащ шепот от задната част на каруцата. Мери пристъпи настрани, и ги чух да си шепнат възмутено.
— Дай ми торбата и ме остави да си вървя — казах кратко на Даниел. Пристъпих до задния край на каруцата и казах: „Довиждане“ на всички.
Даниел пусна торбата ми на калдъръма.
— Ще дойда за теб — напомни ми той.
— Да, знам — казах, с толкова малко топлина в гласа, колкото имаше и в неговия.
Баща ми ме целуна по челото и положи длан върху главата ми да ме благослови, а сетне се обърна, без да каже и дума повече, и се качи отново в каруцата. Даниел го изчака, докато се настани вътре, а после протегна ръка към мен. Исках да се отдръпна, но той ме придърпа плътно и ме целуна ожесточено по устата — целувка, толкова изпълнена с желание и гняв, че трепнах и се отдръпнах от него. Едва когато той рязко ме пусна и се метна на капрата, осъзнах, че исках тази целувка от него и че исках още. Но беше твърде късно да кажа нещо, твърде късно да направя нещо. Даниел дръпна юздите и каруцата мина покрай мен, а аз останах в студеното лондонско утро само с една малка торба в краката, болезнено горящи устни и с обещанието да изпълня дълга си към една предателка.
Онези дни, а след това — и седмици в Тауър с принцесата бяха най-тежките от живота ми в Англия, най-тежките и за Елизабет. Тя изпадна в някакъв транс от униние и страх, от който нищо не можеше да я извади. Знаеше, че ще умре, и то точно на същото място, където бяха обезглавили майка й Ан Болейн, леля й Джейн Рочфорд, братовчедка й Катрин Хауърд и братовчедка й Джейн Грей. Кръвта на мнозина от семейството й вече се беше просмукала в тази земя, която скоро щеше да попие и нейната. Това място на моравата между стените на Тауър, неотбелязано по никакъв начин, засенчено от Бялата кула, беше лобното място за жените от семейството й. Тя се почувства обречена в мига щом се доближи до него, беше сигурна, че вижда със зачервените си очи мястото на своята смърт.
Комендантът на Тауър, отначало изплашен от драматичността на пристигането й — която Елизабет бе изцедила докрай, като бе седнала на стълбите край решетката и беше отказала да върви нататък под дъжда — се разтревожи още повече, когато тя изпадна в ужас и отчаяние, още по-убедителни от театралното й поведение. Позволиха й да се разхожда в градината на коменданта, в безопасност сред високите стени, но тогава едно малко момче надникна през портата с китка цветя, а на втория ден беше пак там. На третия ден съветниците на кралицата, в страха и злобата си решиха, че не е безопасно да позволяват на Елизабет дори утехата от тази малка разходка, и тя беше върната в покоите си. Сновеше нагоре-надолу като лъва, на който я бях оприличила, а после лягаше на леглото си и вперваше поглед нагоре в балдахина в продължение на дълги, скучни часове, без да казва нищо.
Мислех си, че се подготвяше за смъртта, и я попитах дали иска да говори със свещеник. Тя ми отправи напълно безжизнен поглед, сякаш вече тялото й умираше от очите надолу. Цялата й жизненост бе изцедена от нея, беше останал единствено ужас.