Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
Тогава той спря, конете се обърнаха леко, докато забавяха ход, и ние видяхме кралската баржа, но без развяващо се знаме. Беше личната баржа на кралица Мери, но кралицата я нямаше на борда. Чувахме барабанните удари, които поддържаха ритъма на гребците. В предния край на лодката се очертаваше тъмна фигура. Видяхме и още двама мъже с качулки, един отзад, един — на носа, които оглеждаха бреговете, нащрек за неприятности.
— Сигурно водят Елизабет — предположих.
— Невъзможно е да се разбере — каза Даниел. Стрелна ме с поглед. — Дори наистина да я водят, какво от това, то няма нищо общо с нас. Непременно ще трябва да я арестуват сега, когато Уайът…
— Ако свърнат и влязат в Тауър, това означава, че на борда е тя и я водят на смърт — казах с равен тон. — И лорд Робърт също ще умре.
Той посегна да дръпне юздите, за да накара коня да продължи, но аз стиснах китката му.
— Остави ме да видя, проклет да си — изсъсках му.
Той почака за миг. Докато гледахме, баржата зави, пребори се с прииждащия прилив, а след това се отправи към Тауър. Тежката подвижна вертикална решетка, която защитаваше Тауър откъм реката, се вдигна: предварително бе уредено това влизане да бъде тайно и безшумно. Баржата влезе, решетката се спусна, възцари се пълна тишина, ако не се броеше плискането на тъмната вода, която течеше край нас. Сякаш тихата баржа и двамата мрачни бдящи мъже на носа и на кърмата никога не бяха съществували.
Смъкнах се от каруцата и се облегнах на предното колело, затворила очи. Можех да си представя сцената толкова ярко, сякаш беше пладне: как Елизабет спори, отлага и се бори за всяка допълнителна минута, по целия път от шлюза до стаята, която сигурно й бяха приготвили в Тауър. Виждах я как се бори за всяко зрънце пясък в пясъчния часовник, както бе правила винаги, както щеше да прави винаги. Виждах я как разменя дума срещу минута. И накрая я виждах и в стаята й в Тауър, как гледа надолу към моравата, където главата на майка й е била светкавично отделена от тялото с най-острия френски меч, който могли да намерят, и си я представях как гледа, докато строят ешафода, който щеше да бъде мястото на собствената й смърт.
Даниел беше до мен.
— Трябва да отида при нея — казах. Отворих очи, сякаш се бях събудила от сън. — Трябва да отида. Обещах й, че ще се върна при нея, а сега тя е близо до смъртта. Не мога да изменя на обещание, дадено на умираща жена.
— Ще те обвинят като заговорница заедно с нея и с него — прошепна той разпалено. — Когато започнат да наказват слугите, ти ще бъдеш сред тях.
Дори не му отговорих: нещо глождеше ума ми.
— Какво беше това, което каза за Уайът?
Той пламна. Разбрах, че съм го хванала натясно.
— Нищо.
— Каза. Когато видях баржата. Каза нещо за Уайът. Какво за него?
— Бил е съден, признат за виновен и осъден на смърт — каза рязко Даниел. — Разполагат с признанията му, за да осъдят Елизабет.
— Знаел си това? И си го скрил от мен?
— Да.
Придърпах наметалото около тъмните си панталони, заобиколих и отидох до задната част на каруцата.
— Къде отиваш?
Той протегна ръка и ме сграбчи за лакътя.
— Прибирам си багажа, отивам в Тауър, отивам при Елизабет — казах простичко. — Ще остана с нея до смъртта й, а после ще се върна да те намеря.
— Не можеш да пътуваш до Италия сама — каза той във внезапен пристъп на гняв. — Не можеш да проявяваш такова неподчинение спрямо мен. Ти си моя годеница. Казах ти какво ще направим. Виждаш ли, сестрите ми, майка ми, до една ми се подчиняват. Ти трябва да правиш същото.
Изскърцах със зъби и застанах войнствено пред него, сякаш наистина бях млад мъж, а не момиче в панталони.
— Разбери, аз не ти се подчинявам — казах безцеремонно. — Разбери, аз не съм момиче като сестрите ти. Разбери, дори да ти стана съпруга, ще откриеш, че не съм покорна. А сега махни ръката си от рамото ми. Не съм момиче, с което можеш да се държиш грубо. Аз съм на кралска служба, държавна измяна е да ме докосваш. Пусни ме!
Баща ми слезе от каруцата, а сестрата на Даниел, Мери, се измъкна тромаво след него, с лице, светнало от възбуда.
— Какво става? — попита баща ми.
— Лейди Елизабет току-що беше отведена в Тауър — обясних аз. — Видяхме кралската баржа да влиза през шлюза. Сигурна съм, че тя беше на борда. Обещах й, че ще се върна при нея. Щях да наруша това обещание, за да дойда с вас. Но сега тя е в Тауър и я очаква смъртна присъда. Не мога да я оставя. Честта ме задължава да отида при нея, и аз ще отида.
Баща ми се обърна към Даниел, в очакване на решението му.
— Това няма нищо общо с Даниел — продължих, като се опитвах да сдържа яростта в гласа си. — Няма нужда да гледаш към него. Това решение е мое.