Шутът на кралицата

— Иска ми се да можеше да дойдеш и ти — каза той сериозно. — Твърде млада си да те оставя тук сама.

— Аз съм под закрилата на кралицата — казах. — А стотици хора в кралския двор са на същата възраст като мен.

— Ти си една от избраните да бъдат свидетели — прошепна той ожесточено. — Редно е да бъдеш при народа си.

— Избрани да бъдат свидетели? — запитах горчиво. — По-скоро избрани никога да нямат дом. Избрани винаги да опаковат най-ценните си вещи и да изоставят останалото? Избрани да бъдат винаги с един скок пред огъня или пред примката на палача?

— По-добре с един скок напред — каза иронично баща ми.

Работихме през цялата последна нощ, и когато той не пожела да спре, за да се нахрани, разбрах, че скърбеше за мен като за дъщеря, която беше загубил. На зазоряване чух скърцането на колелата по улицата и погледнах навън през прозореца на долния етаж. Там се виждаше тъмният силует на каруцата, която идваше бавно към нас, докато Даниел водеше яките, набити коне.

— Ето ги — казах тихо на баща си и започнах да изнасям сандъците с книги през вратата. Каруцата спря до мен и Даниел внимателно ме отмести.

— Аз ще го направя — каза. Вдигна сандъците и ги сложи отзад в каруцата, където зърнах четири бледи лица: майка му и трите му сестри.

— Здравейте — казах неловко, а после се върнах в магазина.

Чувствах се толкова жалка, че едва успях да изнеса сандъците от задната част на печатницата до каруцата и да ги подам на Даниел. Баща ми не правеше нищо. Стоеше, облегнал чело на стената на къщата.

— Пресата — каза той тихо.

— Ще се погрижа да бъде свалена, покрита и съхранена на сигурно място — обещах. — Заедно с всичко останало. И когато решиш да се върнеш, тя ще те чака тук и ще можем да започнем отново.

— Няма да се върнем — каза Даниел. — Тази страна ще стане зависима от Испания. Как можем да сме в безопасност тук? Как можеш ти да си в безопасност тук? Мислиш ли, че Инквизицията няма памет? Мислиш ли, че имената ви не са в архивите им като еретици и бегълци? Те ще дойдат тук в цялата си мощ, ще има съдилища във всеки голям град из цялата страна. Мислиш ли, че ти и баща ти ще се спасите? Новопристигнали от Испания? С името Верде? Наистина ли мислиш, че ще минеш за английско момиче на име Хана Грийн? С говора си, и с външността си?

Вдигнах ръце към лицето си. Почти запуших уши с тях.

— Дъще — каза баща ми.

Беше непоносимо.

— Добре — казах яростно, обзета от гняв и отчаяние. — Достатъчно! Добре! Ще дойда.

В триумфа си Даниел не каза нищо, дори не се усмихна. Баща ми промърмори: „Слава Богу“, вдигна един сандък, сякаш беше двайсетгодишен носач, и го натовари отзад в каруцата. След броени минути всичко беше готово и аз вече заключвах предната врата на магазина.

— Ще платим наема за следващата година — реши Даниел. — Тогава можем да вземем останалите неща.