Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Сигурна съм в това — казах: празни думи.
— Когато Филип Испански пристигне, ще направим много промени — увери ме тя. — Ще видиш, тогава нещата ще се подобрят.
— Скоро ли ще пристигне той?
— Този месец.
Кимнах. Това беше датата на смъртната присъда на Елизабет. Той се беше зарекъл, че няма да дойде в Англия, докато протестантската принцеса е жива. Не й оставаха повече от двайсет и четири дни живот.
— Ваше величество — казах колебливо. — Предишният ми господар, Робърт Дъдли, е все още в Тауър.
— Знам това — каза тихо кралица Мери. — Заедно с други предатели. Не желая да чувам за никого от тях. Онези, които са признати за виновни, трябва да умрат, за да опазим страната.
— Знам, че ще бъдете справедлива, и знам, че ще бъдете милостива — казах с надежда.
— Със сигурност ще бъда справедлива — повтори тя. — Но някои, а сред тях и Елизабет, вече са изчерпали възможностите си да получат милост от мен. За нея ще бъде по-добре, ако се моли да получи Божията милост.
Тя докосна хълбока на коня си с камшика, придворните препуснаха в лек галоп след нея и вече нямаше какво да бъде казано.
Лятото на 1554
В средата на май, месецът, предложен за женитбата на кралицата, времето се затопляше, но ешафодът за Елизабет още не бе построен, Филип Испански все така не пристигаше. После, един ден, в Тауър настъпи внезапна промяна. Един благородник от Норфолк и неговите хора в сини ливреи нахлуха с маршова стъпка в Тауър, за да го превземат. Елизабет сновеше от вратата до прозореца, обезумяла от страх, притискайки лице към тясното прозорче и надничайки през ключалката на вратата, опитвайки се да разбере какво става. Най-сетне ме изпрати навън да попитам дали този човек е дошъл да надзирава екзекуцията й, и попита пазачите на вратата дали строят ешафода на моравата. Те се заклеха, че не е така, но тя ме изпрати да погледна. Не можеше да се довери никому, никога не можеше да се успокои, докато не види със собствените си очи, а нямаше да й позволят да види.
— Доверете ми се — казах кратко.
Тя улови ръцете ми в своите.
— Закълни се, че няма да ме излъжеш — каза тя. — Трябва да знам дали ще бъде днес. Трябва да се подготвя, не съм готова. — Тя прехапа устната си, вече напукана и възпалена от стотици захапвания. — Аз съм само на двайсет години, Хана, не съм готова да умра утре.
Кимнах и излязох. Моравата беше пуста, не се виждаха рендосани дъски, очакващи дърводелеца. Тя беше в безопасност за още един ден. Спрях при шлюза и подхванах разговор с един от мъжете в сини ливреи. Слухът, който той ми разказа, ме накара да хукна обратно към принцесата.
— Вие сте спасена — казах кратко, когато влязох през вратата на тясната й стая. Кат Ашли вдигна очи и направи кръстен знак: страхът я беше подтикнал към стария навик.
Елизабет, която бе застанала на колене до прозореца, загледана към кръжащите чайки, се обърна, с пребледняло лице и зачервени клепачи:
— Какво?
— Ще бъдете освободена и предадена на сър Хенри Бедингфийлд — казах. — И ще трябва да отидете с него в двореца Удсток.
На лицето й не изгря надежда.
— А после какво?
— Домашен арест — казах аз.
— Не съм обявена за невинна? Не съм приета в двора?
— Срещу вас няма да има съдебен процес и няма да бъдете екзекутирана — изтъкнах аз. — И ще бъдете далече от Тауър. Тук остават други затворници, в по-тежко положение.
— Ще ме погребат в Удсток — каза тя. — Това е хитрост — да ме махнат от града, за да може да бъда забравена. Когато изчезна от поглед, ще ме отровят и ще ме погребат далече от двора.
— Ако кралицата желаеше смъртта ви, можеше да изпрати палач — казах. — За вас това е свобода, поне частична свобода. Бих си помислила, че ще се зарадвате.
Лицето на Елизабет беше безизразно.
— Знаеш ли какво причини моята майка на нейната? — попита тя шепнешком. — Изпрати я в една къща в провинцията, а после в друга — по-малка, по-мизерна, а после в трета, още по-ужасна, докато накрая бедната жена се озова във влажна руина накрай света и издъхна болна, без лекар, умирайки от глад, тъй като нямаше пари да си купи храна, и плачейки за дъщеря си, на която не беше позволено да дойде при нея. Кралица Катерина умря в бедност и лишения, докато дъщеря й беше прислужница в моята детска стая, обслужвайки мен. Не мислиш ли, че дъщерята помни това? Няма ли и с мен да се случи именно това? Нима не виждаш, че това е отмъщението на Мери? Нима не виждаш как нещата се повтарят с абсолютна точност?