Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Пусни ме! — крещеше тя, като риташе вампирката. Върхът на ботуша й силно се заби в нея и Лили извика от болка и ярост. Тя замахна напред с ръка и зашлеви Клеъри по бузата с такава сила, че чак главата й отхвръкна назад.
Клеъри се олюля и едва не падна. Тя чу Джейс да крещи името й, обърна се и видя как той, пуснал Рафаел, тичаше към нея, като бъркаше в джоба си в движение. Клеъри понечи да се спусне към него, ала Джейкъб я беше уловил за раменете, пръстите му се впиваха в кожата й.
Клеъри изпищя… но писъкът й се изгуби в мощния викна Джейс, който бе извадил от якето си едно от стъклените шишенца и го бе плиснал към нея. Тя усети студената мокрота по лицето си и чу как Джейкъб изпищя зад нея, когато водата докосна кожата му. От пръстите му се издигна пушек и той пусна Клеъри, надавайки мощен животински вой. Лили се спусна към него, като крещеше името му, и в този зверилник Клеъри усети, че някой я улавя за китката. Тя се олюля и се опита да се отскубне.
— Спри… глупачка… аз съм — изрече задъхано в ухото й Джейс.
— О! — За миг тя се отпусна, после отново се стегна, когато видя една позната фигура да се втурва към Джейс. Тя изпищя, Джейс бързо се наведе и се обърна точно когато Рафаел скочи върху него, с оголени зъби, бърз като котка. Той захапа блузата на Джейс близо до раменете и когато Джейс залитна, част от плата остана в зъбите му. Рафаел увисна като лепкав паяк, зъбите му скърцаха срещу шията на Джейс. Клеъри затърси по колана си камата, която Джейс й беше дал…
По пода се стрелна нещо малко и сиво, шмугна се между краката на Клеъри и се хвърли към Рафаел.
Рафаел изпищя. Саймън увисна безжалостно на ръката му между лакътя и китката, острите му миши зъби се забиха дълбоко в плътта. Рафаел пусна Джейс, като залитна назад, кръвта му бликаше, докато от устата му се сипеха ругатни на испански. Джейс го загледа със зяпнала уста.
— Майко мила…
Възвърнал равновесието си, Рафаел изтръгна плъха от ръката си и го запрати в мраморния под. Саймън изстена от болка, но после се втурна към Клеъри. Тя се наведе и го грабна, като го притисна силно до гърдите си, но не толкова, че да го смачка. Усещаше биенето на малкото му сърчице в ръцете си.
— Саймън — прошепна тя. — Саймън…
— Няма време за това. Дръж го. — Джейс беше уловил дясната й ръка и я стискаше болезнено. В другата си ръка държеше блестящата серафимска кама. — Хайде.
Той започна да я дърпа към края на тълпата. Вампирите се разбягаха от светлината на серафимската кама, която сякаш ги помиташе, и съскаха като попарени котки.
— Какво стоите само! — Беше Рафаел. Ръката му беше окъпана в кръв, устните разкриваха острите му зъби. Той гледаше тълпата суетящи се вампири. — Заловете натрапниците! — крещеше той. — Избийте ги! И плъха!
Вампирите обърнаха погледи към Джейс и Клеъри, някои тръгнаха към тях, други се носеха във въздуха, трети се спускаха от балконите като пърхащи черни прилепи. Когато се измъкнаха от тълпата, Джейс ускори крачка и се насочи към отсрещната стена. Клеъри беше неспокойна и току се обръщаше към него.
— Не трябва ли да застанем с гръб един към друг или нещо такова?
— Какво? Защо?
— Не знам. Във филмите правят така при подобни… опасни ситуации.
Тя усети, че той се тресе. Да не би от страх? Не, смееше се.
— Ти — въздъхна той. — Ти си най-…
— Най какво? — настоя негодуващо тя. Те продължаваха да отстъпват, като стъпваха внимателно, за да избегнат парчетата от изпотрошените мебели и разбития мрамор, пръснат по пода. Джейс държеше серафимската кама високо над главите им. Тя видя как вампирите се събират в ъглите, до които светлината не достигаше. Зачуди се докога ли ще издържат така.
— Нищо — каза той. — Това не е никаква опасна ситуация така да знаеш. Употребявам тази дума за наистина критични случаи.
— Наистина критични? Нима това не е наистина критичен случай? Какво още искаш, ядрена…
Тя бе прекъсната от писъка на Лили, която храбро излезе на светлината и се нахвърли върху Джейс, озъбена и ръмжаща. Джейс извади втората кама от колана си и я размаха във въздуха; Лили залитна с писък, на ръката й зееше огромна рана, тогава останалите вампири я наобиколиха. Толкова са много, помисли си Клеъри, толкова много…