И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Идентифицирахте ли жертвата? — попита тя.
— Взехме портфейла му — кимна полицаят към тялото. — Сега го преглеждат. Мъж е, на около четирийсет.
— Не е убит тук предполагам? — огледа се Катрин.
Наблизо нямаше къщи и други сгради. Нямаше как убитият да се е разхождал тук или да е тичал. Нямаше пътеки.
— Точно така — отвърна полицаят. — Нямаше много кръв. Престъпникът явно е довлякъл тялото дотук и го е захвърлил. Намерих следи от гуми в пясъка. Мислим, че Травис е отвлякъл собствената му кола и го е заключил в багажника. Като първото момиче. Тами. Само че този път не е чакал прилива. Намушкал го е. Когато открием кой е убитият, ще поискаме да сверят следите от гуми.
— Сигурни ли сте, че е Травис? — попита Данс.
— Ще видим — отвърна полицаят.
— Измъчван ли е?
— Така изглежда.
Спряха пред полицейската лента на десетина крачки от трупа. Криминалистът — в униформа като на космонавт — вземаше проби. Вдигна поглед и забеляза Данс и О’Нийл. Кимна и вдигна вежди над защитните очила.
— Искате ли да видите? — попита.
— Да — отвърна тя. Да не би да се опасяваше, че жена ще се притесни от кървавата гледка? Да, дори в наши дни мъжете се опитват да проявяват галантност.
Всъщност тя наистина се подготвяше психически. Работата й беше свързана предимно с живите. Така и не свикна напълно със смъртта.
Мъжът започна да повдига платнището. Някой подвикна:
— Агент Данс?
Обърна се. Към нея приближаваме униформен полицай. Държеше нещо.
— Да?
— Познавате ли някой си Джонатан Боулинг?
— Джон? Да.
Взря се в протегнатата визитна картичка. И си спомни, че бяха взели портфейла на жертвата, за да го идентифицират.
Ужасяваща мисъл… Нима жертвата беше Джон?
От А към Б до В… Съзнанието й прехвърляше хипотези. Дали професорът беше научил нещо от компютъра на Травис и беше решил да провери версията си?
Не!
Погледна потресено към О’Нийл и се втурна към тялото.
— Хей! — извика специалистът. — Ще заличиш следите!
Тя не му обърна никакво внимание.
Отметна зеленото платнище и ахна.
Изпита едновременно облекчение и ужас.
Не беше Боулинг.
Стройният брадат мъж с памучни панталони и бяла риза беше намушкан многократно. Едното му око бе наполовина отворено. Върху челото му беше изрязан кръст. Червени розови цветове бяха пръснати около тялото му.
— Къде намери това? — попита с разтреперан глас тя, кимайки към визитната картичка на Джон Боулинг.
— Той е там, край отбивката на шосето. С колата си е. Иска да те види. Било спешно.
— Ще отида след секунда — въздъхна дълбоко Данс.
Пристигна друг полицай, понесъл портфейла на убития в найлонов плик.
— Казва се Марк Уотсън. Пенсиониран инженер. Преди няколко часа тръгнал да пазарува. Така и не се прибрал.
— Кой е той? — попита О’Нийл. — Защо го е избрал?
Данс бръкна в джоба си и извади списъка на всички потенциални жертви от блога.
— Писал е във форума. В рубриката „Властта на народа“. За ядрената централа. Не е изразил категорично мнение „за“ или „против“.
— Значи всички участници в блога са в опасност.
Тя кимна.
О’Нийл я изгледа изпитателно. Докосна ръката й.
— Добре ли си?
— Само… малко уплашена.
Сети се за визитката на Боулинг. Каза на О’Нийл, че ще отиде да провери какво иска, и закрачи по пътеката. Едва сега сърцето й възстанови нормалния си ритъм.
Професорът чакаше до отворената врата на колата си. На мястото до шофьора седеше тийнейджър с щръкнала коса. Данс се намръщи. Младежът носеше тениска с надпис „Аеросмит“ и тъмнокафяво яке.
Боулинг й помаха. Изненада я нехарактерно напрегнатото му изражение.
И силното облекчение, което изпита, когато видя, че не е пострадал.
После я обзе любопитство. Не беше сигурна, но от колана му сякаш стърчеше дръжка на дълъг нож.
31.
Данс, Боулинг и момчето бяха в кабинета й в Бюрото. Джейсън Кеплър беше на седемнайсет и учеше в гимназия „Кармел Саут“. Той, а не Травис, беше Страйкър.
Травис бе създал аватара преди няколко години, но го продал онлайн на Джейсън с „малко тъпа репутация, живот и ресурси“.
Каквото и да означаваше това.
Данс си припомни как Боулинг й обясняваше, че играчите могат да продават аватарите си и други придобивки от играта.