Портата на дявола
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Портата на дявола». Краткое содержание книги:
– Като свирка на влак – каза Пол – или като преминаваща по улицата кола. Издава все същия звук, но ти го възприемаш като различен. Значи не може да са торпедата?
– Не – отвърна мичманът. – Определено е съд. От звука бих казал, че са два съда.
Пол кимна, и той си мислеше същото.
– Но защо не сме ги чули преди?
– Заради изкривяването и заради торпедата. Всъщност сигнатурата се променя почти в същата честота като торпедата.
– Което какво означава?
– За мен, господин Траут, означава, че сте били атакувани от нещо малко и бързо. Подводници, които развиват високи обороти с малки пропелери, подобно на торпеда.
– Не една голяма подводница, а две малки – каза Пол. Не беше сигурен какво означава това, но предположи, че ще реабилитира теорията за кораб-майка. Поне отбелязваха някакъв напредък.
Колиър пусна записа още веднъж, за да са сигурни. Звукът беше едва доловим за няколко секунди, преди шумът на торпедата да го заглуши напълно.
Колиър свали слушалките си.
– Ще информирам капитана. И ще поработим още малко върху това.
– Тук ли искате да остана? – попита Пол.
– Мисля, че трябва и вие да свършите нещо, господин Траут. – Мичманът кимна нагоре, сякаш да му подскаже да се качи на палубата.
– Правилно – съгласи се Пол. Свали слушалките и тръгна към вратата.
След две минути излезе на задната палуба на „Тръкстън”. Там го посрещнаха слънце, свеж въздух и пърпорене на хеликоптер. Каменносив SH-60B „Сийхоук” се спускаше към хеликоптерната площадка, а под него висеше товар.
Видя Гамей да гледа към машината и отиде при нея.
– Мисля, че открихме нещо – надвика той шума.
Тя не отговори, само регистрира присъствието му.
– Мисля, че изолирахме акустиката на подводницата, която ни е нападнала – обясни той. – Всъщност са две подводници.
– Хубаво – отвърна тя, не звучеше въодушевена.
– Мислех, че ще се зарадваш. Няма повече да слушаме записа? Защо си така разстроена?
Тя го погледна и кимна към хеликоптера.
– Какво прави това тук?
Пол погледна – хеликоптерът снижаваше товара си към площадката. Сега беше достатъчно близо и Пол видя какво представлява: малък подводен апарат. Към задната му част бяха прикрепени механично оборудване и метална фигура с човешка форма – Рапунцел.
– Дърк я е изпратил – каза Пол.
– Знаеш ли нещо за това?
– Каза ми тази сутрин. Само за всеки случай, ако ни потрябва.
Гамей замълча, но поклати гневно глава и го изгледа за секунда. После мина покрай него и влезе вътре.
Сиера Леоне, 5 юли
Джема Гаранд седеше с Александър Кокрейн в своя луксозен палат с мраморен под. Кокрейн бе прекарал цяла нощ в преглеждане на предложенията, дошли от техните гости учени.
– В общи линии – каза той – всички излизат с едно и също решение. Не виждам големи различия.
Кокрейн изглеждаше изморен. Обичайната му раздразнителност бе заменена от изтощение и вероятно от страх.
– А как оценяваш тяхното решение? – попита Джема, нетърпелив да минат към същността.
– Всъщност фактът, че всички независимо един от друг стигат до това, говори, че вероятно е правилно. Не виждам грешки в изчисленията им.
– А приложението? – попита Джема.
– В общи линии можем да използваме ускорителя какъвто е сега – каза Кокрейн. – Трябва само да генерираме по-тежка заредена частица, която да изстреляме през него. То е като да заменим двайсет и втори калибър с четирийсет и пети. Всичко друго си е същото. Частиците ще се движат малко по-бавно, но недостатъчно, че да се отрази на операцията, но пък ще ударят три пъти по-мощно. – Той остави бележките. – Доста просто е всъщност.
– Жалко, че не можа да го измислиш още преди месеци – каза Джема, като процеди думите с отвращение.
– Това е теоретична работа, не е по моята специалност – каза Кокрейн.
– Разбира се, все пак ти си просто механик. Интеркомът на Джема изжужа.
– Господин президент – каза секретарката му, – един посетител иска да говори с вас. Американският посланик.
– Отлично, изпрати го! – отвърна Джема. Кокрейн стана.
– Трябват ми двайсет и четири часа да направя промените.
– Тогава по-добре се захващай – нареди му Джема и посочи към задния изход. – Излез оттам!
Благодарен, Кокрейн тръгна бързо към изхода, защото предната врата на кабинета на Джема се отвори и американският посланик влезе. Друг път Джема би станал да го посрещне, но сега остана на мястото си, покани го да седне срещу него, на стола, освободен от Кокрейн.