Портата на дявола

– Не мисля, че има нужда, Пол, безсмислено е – намеси се Гамей.

– Не, чух нещо! Нещо, което не чух предишния път. Върни го! Гамей се извърна, изглеждаше ядосана, но примирена. Ноктите ѝ бяха изгризани до дъно, тя продължаваше да се озърта наоколо, като се взираше ту във вратата, ту в часовника, като дете по време на последния час в последния училищен ден.

Пол предположи, че непрестанното превъртане на записа я кара да преживява отново случилото се, и разбираше как може да ѝ се отразява това, но въпреки настояванията му тя не искаше да го остави сам.

Записът започна отново и Пол се вслуша напрегнато. Когато приключи, помоли за още едно връщане.

Видя, че Гамей преглъща с мъка, когато пуснаха записа отново.

– Пол, уловихме нещо на сонара.

– Какво?

– Неизвестно. На запад от вас, много е слабо. Но се движи бързо.

– Спри! – каза Пол. – Тук е.

Гамей си свали слушалките и ги остави на масата.

– Трябва да изляза на въздух.

Пол кимна и я проследи с поглед. По някакъв странен начин загубата на памет сякаш му помагаше, нямаше емоционална реакция на случилото се. Той просто изследваше, като всички останали. Това бе мистерия, която искаше да разреши, но тя не извикваше никакви чувства у него.

– Можеш ли да изолираш вибрацията и да отделиш гласовете? – попита той.

– Разбира се – отвърна мичманът.

Отне минути и когато бяха готови, пуснаха записа отново. Нещо друго блокираше звука. Пол погледна към екрана на компютъра. Кривата на честотата показваше няколко големи спадове във фоновия шум и два главни източника на вибрации. Единият беше в малко по-нисък сектор от другия.

– Какво е това? – попита Пол, като посочи отклонението.

– Това е сигнатурата на двигателя на „Групъра” – каза мичманът.

– Можеш ли да я отделиш?

Колиър кимна и след няколко секунди даде знак, че е готов.

– Давай! – каза Пол.

Този път Пол вече беше сигурен, че го чува. Не знаеше какво е, но не беше въображаемо.

Посочи към другото отклонение в честотата.

– Можеш ли да отстраниш целия фонов шум, да пуснеш само това и да го усилиш?

– Господин Траут – каза мичманът, – правителството се е погрижило да имаме най-доброто оборудване в света. Мога да го накарам да изсвири химна, ако пожелаете.

Пол се засмя.

– Просто усили тази звукова вълна и я забави малко.

Този път прозвуча малко като мотопед, засилен към него по празна улица. Нямаше друг шум, нямаше ги и писъците на торпедата, само виещата вибрация, която се засилваше леко и после се снижаваше, не веднъж, а два пъти.

– Дали е това, което си мисля? – попита Пол. Мичманът пусна записа отново и кимна.

– Компресия – каза той. – Първият звук е компресиран на по-висока честота, защото източникът идва към „Групъра”, а при последните три секунди от записа звукът се разтегля до по-ниска честота, защото източникът се отдалечава от групъра.