Портата на дявола

За Джо това означаваше горещ душ и превръзка на раните. За Кърт – подсушаване на лицето и косата, смяна на дрехите и да се свърже с централата на НАМПД. Трябваше да свали информация, до която се бяха добрали от НАМПД. Част от нея беше изпросена от Интерпол, ФБР и други агенции.

За щастие НАМПД имаха дълги и ползотворни отношения с тези агенции.

Кърт бе работил четирийсет и пет минути, когато Джо се появи от съседната стая.

– Какво те забави толкова?

– Чистих раната на коляното си от песъчинките. Кърт се засмя.

– Така е, като тичаш в дъжда с италиански обувки.

– Не знаех, че ще обиколим целия град – отвърна Джо. В интерес на истината и Кърт не го бе предполагал.

– Как е ръката ти?

Джо я протегна напред. Раните от ноктите бяха превързани.

– От това ще стане страхотна история някой ден. Може дори да я разкажеш на старата си позната от зоопарка.

Джо не изглеждаше развеселен.

– Много смешно. Моля те, кажи ми, че любимата ми риза „Армани” не е отишла напразно.

Кърт се обърна към компютъра.

– Доблестна жертва, приятелю. И то не без резултат. На екрана се появиха две колони.

– Вдясно са потвърдените официално случаи, при които нашият приятел е бил забелязан, любезно предоставени от Интерпол, ФБР и някакъв познат на Дърк в Агенцията.

Докато Джо преглеждаше списъка, Кърт започна да чете имената.

– Пионян, преди осемнайсет месеца. Сингапур – пет седмици по-късно, точно на датата, която ни каза и Йон.

– Точка за номера със змията – отбеляза Джо.

– Да. Той придава съвсем ново значение на израза „да изцедиш информация от заподозрения”.

Джо се засмя, а Кърт продължи:

– След Сингапур Андрас се появява в Каосиун, Тайван. Там е за двайсет и четири часа, после изчезва за три месеца, до възможната му поява в Йемен. Шест седмици по-късно е потвърдено, че е забелязан в Мадагаскар.

– Мадагаскар? Кърт кимна.

– Още една вероятна поява в Кейптаун, Южна Африка, после пак в Мадагаскар, а преди три месеца – дълъг престой в Лобито, Ангола. Е, дълъг по неговите стандарти. Забелязан е четири пъти за приблизително три седмици, преди да изчезне. Следващата му поява е, когато го сгащих на „Кинджара Мару”. Но ако Дърк е прав и Андрас е бил част от екипажа, който е натоварил свръхпроводимия материал на кораба, то е бил във Фрийтайун, Сиера Леоне, по-малко от месец преди това.

– Добре – каза Джо. – Значи знаем маршрута му. Как ще разберем с какво пътува? Може да е на яхта за далечно плаване, на товарен кораб или на шлеп. Може да е дори на подводница.

– Не мисля – отвърна Кърт. – Срещата ми с него на Санта Мария се случи почти едновременно с нападението над Пол и Гамей на осемстотин километра оттам. Подводницата, която търсят, трябва да е под нечие друго командване. Но слухът за Андрас е, че не се доверява на никого достатъчно, за да има дори помощник. Работи при напълно ясна командна структура. Той е шефът на всички. Така никой не може да оспори мястото му или да го узурпира.

– Звучи параноично.

– Абсолютно – потвърди Кърт. – И означава, че ако имаше подводница, не би възложил командването ѝ на друг, особено на някой от наемниците, които е напазарувал от магазина на господин Йон.

– Има смисъл. Значи е кораб. Но вероятно десетки хиляди кораба са минали по неговия маршрут.

– Може и да са повече – каза Кърт. – Помисли за друго. Ако започнем от Сингапур и регистрите на пристанището, можем постепенно да стесним списъка. Ако предположим, че е бил там на четвърти февруари, а неговият кораб е бил в пристанището или близо до него, можем да елиминираме деветдесет и осем процента от корабите в света само с един удар.

Погледна към бележките.

– През дните, когато Андрас е бил тук, на пристанището са закотвени сто седемдесет и един съда за далечно плаване, които са вписани на митницата.