Портата на дявола
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Портата на дявола». Краткое содержание книги:
– Вашата арогантност ви провали, господин посланик! – рече студено Джема и се изправи в пълния си ръст. – Твърде дълго вие и другите богати държави се подигравате със страни като моята. Без значение дали ви се вярва, или не, дойде краят на тези дни. Индустриализираният свят ще ни подкрепи, не с трохи, а със значителни суми. Можете да ни помогнете да се изправим, или ще ви повлечем с нас в блатото! Само тогава ще видите истината. Ние не сме мишки, с които можете да си играете. Сиера Леоне е земята на лъвовете! И ако не внимавате, може да усетите зъбите им на своите меки и изнежени шии.
Джема не изчака отговор от посланика. Натисна бутона на интеркома и група охранители влязоха в кабинета.
– Погрижете се посланикът да стигне до летището – нареди им той. – Ще бъде депортиран незабавно.
– Това е нечувано! – изкрещя посланикът.
– Отведете го! – нареди Джема.
Посланикът бе изведен и вратата се затръшна зад него. Джема остана сам, беше вбесен от високомерието и пренебрежението на посланика. Не беше очаквал това да се случи толкова скоро, но бе още по-ядосан от самия себе си, задето бе захапал стръвта и бе изрекъл заплахата си. Не възнамеряваше да го стори толкова рано. Сега нямаше да има преговори. Освен ако…
Нямаше избор. Беше направил искане, което американците щяха да приемат за блъф. Той трябваше да демонстрира сила, иначе и те, и целият свят щяха само да се смеят с пренебрежение, докато той се гневи: още един луд диктатор в бананова република.
Щеше да отприщи своето оръжие в цялата му великолепна мощ и да не им остави друг избор, освен да му покажат уважение.
Вашингтон, окръг Колумбия, 6 юли, 13.30 ч .
Дърк Пит седеше на първата редица в залата за извънредни ситуации в Пентагона. Камерън Бринкс от АНС водеше шоуто. Президентът не беше тук, но пък тук беше държавният секретар, висши военни от всички въоръжени сили и няколко членове на кабинета. Тук беше и вицепрезидентът на Съединените щати, бившият шеф на Дърк Пит, адмирал Джеймс Д. Сандекър.
След странните събития в Сиера Леоне през последните няколко дни и последвалите заплахи от президента им, Бринкс беше приел възможността Сиера Леона да е замесена в отвличането на учените и в създаването на някакъв вид енергийно оръжие.
Как иначе ще имат куража да заплашват света и Америка в частност? След няколко дни на сателитно търсене Бринкс обяви, че е установил местоположението на това оръжие, като го наричаше явна и реална опасност.
В предната част на залата имаше екран, който почти не отстъпваше по размери на някои билбордове, които бе виждал. На него се излъчваха изображения от сателита. В момента на екрана се виждаше част от крайбрежието на Сиера Леоне, плитък залив, широк петнайсетина километра, който бе зона за добив на нефт, наречена Четириъгълника заради разположението на четирите платформи. От по-широк ъгъл те изглеждаха като четири сиви точици. При по-близък план точиците добиваха формите на огромни крайбрежни петролни платформи.
По екрана течеше и друга информация – числа и кодове, които Пит не разбираше. Дори по едно време се зачуди защо изобщо е тук. НАМПД съвсем бегло участваше в това търсене.
Присъстващите имаха няколко минути да прегледат папките пред тях и Дърк отново проучи данните. Вниманието му бе привлечено от факта, че цялото поле и четирите платформи са собственост на правителството на Сиера Леоне, и винаги са били, за разлика от структурите, превзети преди няколко дни по време на национализацията.
Друга червена лампичка светна в главата му при факта, че специалистът по добив на нефт, с когото ЦРУ бяха говорили, настояваше, че там, където правителството на Сиера Леоне сондира, няма петрол. Това беше просто загуба на пари, които МВФ изливаше в тази страна.
Като се добавеше и постоянното присъствие на строителните баржи и непрестанните доставки на оборудване дори след изграждането на платформите, вероятно там наистина се случваше нещо странно.
Пит затвори папката и щом вдигна очи, видя, че Бринкс и вицепрезидент Сандекър вървят към него. Спряха и поговориха с командващия флота, преди да продължат към мястото на Пит.
Пит стана и се здрависа с двамата мъже.
– Казах ви, че вашите хора отидоха да гонят вятъра, като търсят онзи наемник – рече Бринкс.
Пит се усмихна, а зелените му очи излъчваха единствено радост, въпреки желанието му да халоса Бринкс право в устата.
– Много се надявам да сте прав – каза той. – След всичко, през което мина, Остин може да си вземе почивка.