Портата на дявола

Колкото и да му беше неприятно, трябваше да се съгласи с Бринкс.

– Ще предам препоръките ви на президента – каза Сандекър и се изправи.

Обикновено срещи като тази не траеха дълго. А дори и тази да продължеше, вицепрезидентът вече бе видял достатъчно.

Но преди да си тръгне, на екрана в залата се случи нещо странно. Цветовете се разместиха за секунда, след това се сляха, сякаш някой смущаваше сигнала.

Всички очи се извърнаха натам. Бринкс погледна помощника си.

– Какво става?

Помощникът набираше нещо на лаптопа. После вдигна очи и поклати глава.

След секунда по екрана мина бял проблясък и всичко потъмня. Последва бял шум, а накрая черен екран. Текст в долния десен ъгъл посочваше, че сигналът е изгубен.

Бринкс изглеждаше объркан.

– Разбери какво стана със сигнала.

– Линията е чиста – каза помощникът. – Сигналът минава, само че не носи никаква информация.

Пит бе видял нещо странно на екрана, преди той да потъмнее. Съмняваше се, че някой друг го бе забелязал, тъй като вицепрезидентът вече излизаше. Когато Сандекър стана, всички се изправиха, включително и Пит, но без да откъсва очи от екрана.

Това му позволи да види, че цифрата, която показваше топлинното излъчване от платформите, внезапно започна да се покачва. Стойностите се променяха бързо, като на въртящ се одометър. Над едно от пипалцата се появи нова област в червено и магента. Тя се видя само за секунда, но Пит беше доста сигурен какво означава.

Някъде във Форт Мийд техниците вероятно също знаеха; просто бяха твърде смаяни, за да го потвърдят, преди да са проверили всяка друга възможност.

– Проблемът не е в компютъра – каза Пит. – В сателита е. Всички се извърнаха към него.

– Така ли? – попита Бринкс. – И откога стана такъв експерт по дистанционната образна диагностика?

– Не съм – каза Пит. – Но върни последните пет секунди от записа. Ще видите енергийно изтичане точно преди изображението да изчезне. Те стреляха по сателита, Бринкс. С него е свършено.

Бринкс погледна към асистента си.

– Опитваме се да възобновим връзката – каза той.

– Забрави – обади се Пит. – Търсите мъртва птичка.

– Превключи на Кейхол Браво – каза Бринкс, имаше предвид поддържащия сателит, който се движеше в обрита под друг ъгъл и на друга височина.

Асистентът направи последен отчаян опит и вдигна очи. Нямаше какво да каже.

– Два сателита ги няма – каза Сандекър. – Това си е война. Всички в залата осъзнаваха това.

– Предполагам, че си доволен – каза Пит на Бринкс. – Това доказва твоята теория. Джема Гаранд е опасен, оръжието му функционира и той не се страхува да го използва. Дори аз съм съгласен с теб. Той трябва да бъде обезвреден.