Портата на дявола
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Портата на дявола». Краткое содержание книги:
– Не са малко, Кърт.
– Не са, но ако ги сравним с корабите по другите места, където Андрас е забелязан, и с корабите, пристанали там по това време, ще стесним търсенето значително.
– Предполагам, че не разполагаме с регистър от Йемен, Мадагаскар и Ангола.
– Не, но имаме сателитни снимки на пристанищата от почти всеки ден от годината, включително и дните, когато Андрас е забелязван там.
– И?
– С изключение на Южна Африка, през изминалата година и половина един кораб, само един кораб, е бил на пристанището или в относителна близост до нашия приятел Андрас, единединствен.
Кърт натисна върху едно име от списъка в дясната част на екрана. Появи се снимка на голям танкер с черен корпус, бяла главна палуба и либерийски флаг на мачтата.
– „Оникс”! – обяви гордо Кърт.
Джо изглеждаше впечатлен, но скептичен. Според данните на снимката корабът беше 300 хиляди тонен супертанкер.
– Нали не мислиш, че този тип притежава толкова пари?
– Не си ли чел за Шерлок Холмс?
– Гледал съм филма. Брои ли се?
– Елементарно е, драги ми Дзавала. Като изключим невъзможното, това което остава, колкото и да е невероятно, трябва да е истината. Корабът е бил близо до всяко пристанище, в което се е появявал Андрас през последната година, с изключение на Кейптаун. Но появата му там не е сигурна. Освен това корабът е твърде голям за Суецкия канал, което може да обясни дългото пътуване около Африка до Фрийтаун, преди да заложат малкия си капан и да го щракнат над „Кинджара Мару”.
Джо вече изглеждаше по-убеден.
– На кого е регистриран корабът?
– На някаква корпорация от Либерия, за която никой не е чувал.
Джо отстъпи назад, все още изглеждаше угрижен.
– Тогава нека кажем на Дърк и Бринкс, че според нас заподозреният се намира на този кораб, за да го заловят.
Кърт поклати глава. Имаха нужда от сигурно доказателство. А ако Андрас държеше учените на борда, трябваше да го изненадат. Иначе хората, които Кърт искаше да спаси – особено Катерина – щяха да бъдат в още по-голяма опасност.
– И кога държавната машина се е задействала, защото някакви си Кърт и Джо са решили нещо си?
Джо извърна поглед.
– Не много често.
– Точно така. Имаме нужда от доказателство.
– Искаш да се качим на борда на онзи кораб, така ли? – предположи Джо.
Кърт кимна.
Джо изглеждаше готов да му помогне, както обикновено, но не бе много щастлив от развитието на нещата.
– И как точно възнамеряваш да се качиш на борда на вражески кораб, пълен с терористи и убийци, които без съмнение се оглеждат добре във всички посоки?
Кърт се усмихна. Имаше план. Може да беше дори по-откачен от последния, но пък той бе проработил.
– По същия начин, по който вадят зъбите на тигъра – каза той. – Много внимателно.
Корабът „Тръкстън”, 1 юли
Пол Траут седеше със сонарния оператор в климатизираната затъмнена контролна зала на кораба „Тръкстън”. Наоколо имаше плоски монитори и компютърни панели. Част от тях напомняха студио за миксиране на звук, което беше съвсем обяснимо, тъй като звуците се разпокъсваха и се снаждаха отново в сегменти.
Част от проблема при получаването на някаква разбираема информация от сигнала се криеше в самото естество на сонарната система на „Матадор”. Тя беше на двайсет години и бе проектирана да картира морското дъно на обширни участъци за различни екипи за наблюдение. Когато бе в активен режим, звуковата вълна се изпращаше от звънец на дъното на „Матадор” и отскачаше от морското дъно, управлявана от системата от хидрофони. В пасивен режим системата просто слушаше и улавяше обкръжаващите ги шумове.
Друго ограничение беше, че всеки хидрофон бе насочен надолу, покриваше тънка, но разширяваща се към дълбините ивица, подобно на конус светлина под улична лампа. Проблемът бе, че подобно на метафоричната улична лампа в невероятно тъмна нощ, не се виждаше нищо отвъд конуса светлина.
Там беше и един от операторите на системите за антиподводните операции на „Тръстън”, мичман Колиър. Жилав млад мъж със спокойно поведение, Колиър вече от часове анализираше записа заедно с тях. За Пол това беше скучно, но младият офицер като че ли се ентусиазираше и от най-дребното нещо и от безкрайните повторения на този процес.
– Добре, да започваме – каза той за петнайсети път.
Пол си сложи подплатените слушалки и ги притисна към ушите си. Видя как Гамей щраква химикалка и накланя глава в очакване. Младият офицер натисна бутона за включване и Пол чу познатите звуци от записа за незнайно кой път. Но пък всеки път имаше малка разлика, защото мичманът и неговите компютри филтрираха фоновия шум и другите звуци. Този път дори беше добавил нещо.