Портата на дявола

– Джо! – извика Кърт. – Ще ни трябва специализирана помощ! Джо вече беше вътре. Клекна до Йон и сграбчи змията за средата, като дърпаше с всички сили. Изви гръб и успя да създаде малко пространство в тясната намотка.

Слабичък, мокър и изплашен, Йон се измъкна, изпълзя от клетката и се свлече на пода.

Джо го последва, а Кърт пусна змията и затръшна вратата. Веднага нахлузи нашийника на главата на Йон, но този път той не се съпротивлява.

– Къде да открия Андрас? – попита Кърт.

Йон извърна очи към него, лицето му беше изпито, имаше пораженческо изражение.

– Не съм го виждал повече от година – прошепна той.

– Глупости! Ти си неговото момче за всичко. Всички го знаем.

– Той вече няма нужда от мен – каза Йон. – Има постоянна работа. Не е питал за работа от две години.

– А ти не си го виждал от една – отбеляза Кърт и пак стегна нашийника. – Коригирай си версията.

– Наистина го видях преди година – призна Йон. – Но той не търсеше работа, търсеше да наеме хора.

– Да наеме хора?

– Да, трябваха му хора, които разбират от експлозиви и от кораби. Повече хора, отколкото можеше да събере сам.

Кърт се замисли за това, сети се за пиратското нападение над „Кинджара Мару” и информацията на Дърк Пит за наемническа група, която натоварила свръхпроводимия материал на борда във Фрийтаун. Андрас явно бе събирал малка армия. Но защо?

– Как се свързваш с него? – попита той.

– По мейла – отвърна Йон. – Да не искаш да се биеш със сървър в някоя офис сграда някъде по света?

Един от проблемите на съвременния свят: хората можеха да изпращат и получават информация навсякъде и по всяко време. Времето на тайните срещи и микрофилмите бе отминало.

Кърт погледна надолу към Йон. Той още не му казваше всичко.

– Знаеш още нещо – каза Кърт. – Иначе щеше да ми кажеш това и без толкова съпротива.

Йон не отговори.

– Джо, ако обичаш, май пак е време за хранене – обяви Кърт.

Джо отвори вратата на клетката на змията и Кърт завлачи Йон натам.

– Чакай… Чакай!

– Говори, или ще си поговориш със змията.

– Той живее в морето – каза Йон. – Андрас живее в морето. Няма дом. Мести се от кораб на кораб. Ето защо никой не може да го открие. Ето защо може да влезе и да излезе от всяка страна, въпреки че няма нито поданство, нито паспорт и го търсят навсякъде. Слиза на брега като част от екипажа или дори като част от товара.

Това вече звучеше убедително. Всеки път щом ЦРУ, ФБР или Интерпол хванеха следите на Андрас, той сякаш се разтваряше във въздуха като призрак само за да се появи някъде другаде след месец. Това беше като международна игра на криеница. Но никой не можеше да разбере как го постига. Излизаше, че е нещо като зла версия на Хуан Кабрильо.

– И как се казва корабът? – попита Кърт.

– Може да е на всеки кораб. Кърт го дръпна към вратата.

– Кълна се! Нали не мислиш, че ми е казал? Кърт се отпусна. Имаше по-добра идея.

– Кога се появи за последно в Сингапур? На кои дати?