Портата на дявола

Той погледна надолу и изчака асистентът да натисне няколко клавиша на компютърния терминал пред него, после взе дистанционното управление и посочи към екрана. С едно натискане на бутона цветовете се промениха. Изкуствени цветове оцветиха водата, земята и особености, които досега не се виждаха.

– Това е инфрачервено сканиране на района – каза Бринкс. Пит се вгледа в екрана – площта около всяка петролна платформа бе окъпана в червеникав цвят, който се издължаваше с прилива. Това беше някакво енергийно изтичане, което повишаваше температурата на водата около платформите и бавно бе носено от течението. Замърсяване беше първата му мисъл, изтичане на нефт или някакви дестилати, но после си спомни, че в региона няма нефт.

– Сондите изпомпват загрята вода – каза той. Бринкс кимна.

– Точно така, господин Пит. Всяка от тези платформи изхвърля загрята вода в Атлантика. Стотици хиляди кубични метра загрята до високи температури вода всеки ден. Има само една причина за това: каквото и да правят, имат нужда от голямо охлаждане.

– Те генерират енергия – прошепна Пит на Сандекър, няколко секунди преди Бринкс да потвърди това.

– Въпросът е защо? – каза Бринкс. – Отговорът е прост – за да използват масивен ускорител на частици, който са превърнали в оръжие.

Бринкс натисна дистанционното и образът отново се промени, сега към тъмносиньото, сивото и магентата на екрана се появи лилаво. Новият цвят минаваше на тънка ивица около четирите платформи – които всъщност бяха на километри една от друга – в гигантска примка. Други тънки ивици се разклоняваха от тази примка и се протягаха към океана. Една група отиваше на запад и северозапад, друга на север и североизток, а трета група от тези тънки лилави пипалца се отклоняваше към Африка.

– Тази примка обозначава подводна структура, която бе идентифицирана чрез комбинация от инфрачервено сканиране и проникващ под повърхността радар от шпионски самолет „ Аврора”. Примката е с диаметър двайсет и четири километра – каза Бринкс, като използва лазерна показалка, за да опише обръча. – И всяка от тези нефтени сонди е просто фасада за пред нас. Под тези структури има работещи електроцентрали, всяка с размерите на малък град.

– И какви са тези електроцентрали? – попита някой.

– Газотурбинни генератори, които се захранват от голям газопровод, за който твърдят, че е изграден специално за отвеждането на газ извън региона. Сега знаем, че всъщност е точно обратното.

– И къде отива всичката тази енергия? – попита някой.

– Използва се за свръхпроводимите електромагнити, които ускоряват частиците – каза Бринкс – и за масивната охладителна система, необходима да се поддържа работна температура.

Бринкс се изправи и обясни:

– По наши изчисления тази система генерира и използва двайсет пъти повече енергия, отколкото ЦЕРН използва за ЛАК. Има само едно обяснение за подобни енергийни нужди. Това нещо е оръжие. То вероятно може да свали сателитите над Европа, Атлантическия океан и Африка. Може да заплаши корабоплаването в Атлантика, може би на стотици километри във всички посоки. Може да заплаши и търговското въздухоплаване в радиус от петстотин километра.