Портата на дявола

Последното изявление беше удар по гордостта на посланика, но той не реагира.

– Аз съм тук и от тяхно име – каза той. – От името на всички държави, които са недоволни и имат претенции. Ще ви кажа извън протокола, че се подготвяме да обсъдим преразглеждане на условията за изплащане на вашите дългове, но няма да ви опростим нищо от главницата. Преди каквито и да било преговори вашите сили трябва да се изтеглят от индустриалните институции, собственост на чужди компании.

Джема се усмихна.

– Ще ви направя контрапредложение – каза той. – Ще задържа това, което вече взехме, и ще поискам само двайсет милиарда на година от вашата страна.

– Моля!? – не повярва на ушите си посланикът.

– Бих поискал нови заеми – каза Джема, – но се страхувам, че тъй като не съм платил старите, никой няма да ги отпусне. Затова ще трябва да са безвъзмездни. Не се тревожете, ще поискаме същото от Китай и Европа.

– Сигурно се шегувате! – сопна се посланикът. – Крадете имуществото ни и после настоявате колективно да ви даваме шейсет милиарда на година безвъзмездно?

– Това е малка сума – увери го Джема. – Дадохте на вашите банки седемстотин милиарда преди години. Харчите трилиони в Ирак, двайсет милиарда на месец. Аз искам съвсем малка част от това и никой няма да пострада. В замяна ще позволим на американските корпорации да поемат много от строителните проекти. Може да го сметнете дори за програма за стимулиране на инвестициите.

Джема вече се усмихваше като луд човек. Досега бе слушал как европейци и американци учат бедните нации на фискална отговорност. Лицемери, помисли си той. Най-добре да видят себе си. Щеше да им натрие носовете.

Лицето на посланика почервеня.

– Този залък не е за вашата уста, господин президент! – просъска той. – Няма да стане!

– При саудитците стана – усмихна се Джема. – При Чавес стана. При Кастро също. Ще видите, че така преговорите ще се улеснят. А ако не отпуснете парите… предупреждавам ви, че ще има последствия.

Това беше първият намек за заплаха, който правеше. Трябваше да е завоалиран, но внезапното напрягане на лицето на посланика му показа, че е не е бил чак толкова завоалиран. Когато посланикът се закикоти, Джема усети как гневът му се събужда.

– Какво ви е толкова смешно?

Посланикът се успокои, но усмивката на лицето му остана.

– Имам чувството, че гледам филма „Мишката, която ревеше като лъв” – каза той. – Мога да превзема тази страна с група бойскаути и няколко пехотинци, а вие си мислите, че сте в състояние да ни заплашвате?

Той пак започна да се смее, а Джема изплющя с камшика, който извади над писалището си със стряскаща бързина. Посланикът отскочи назад шокиран.