Град на паднали ангели

— Не мога да намеря Саймън.

Изабел, която се беше облегнала на една колона в „Айрънуъркс” и се опитваше да не изпадне

в мрачно настроение, погледна нагоре и видя Джордан да се извисява над нея. Той наистина

беше ненормално висок, помисли си тя. Сигурно бе поне метър и деветдесет. Първия път,

когато го видя, си беше помислила, че изглежда много привлекателно с разрошената си

тъмна коса и зелените очи. Сега обаче знаеше, че е бивше гадже на Мая и категорично го

беше отметнала в ума си като момче табу.

— Ами, не съм го виждала — каза тя. — Мислех, че си негов пазител.

— Той ми каза, че след малко ще се върне. Беше преди четирийсет минути. Помислих, че

отива до тоалетната.

— Що за пазител си ти? Не трябва ли да ходиш до тоалетната с него? — попита Изабел.

Джордан изглеждаше ужасен.

— Момчетата — каза той, — не ходят с други момчета до тоалетната.

Изабел въздъхна.

— Латентният страх от хомосексуализма ще те довърши някой път — каза тя. — Ела, да го

потърсим.

Обиколиха залата, движейки се измежду гостите. Алек се мръщеше, седнал сам на една маса

и си играеше с празна чаша за шампанско.

— Не, не съм го виждал — каза той в отговор на въпроса им. — Макар че всъщност изобщо

не съм го търсил.

— Е, можеш да дойдеш да го потърсим заедно — отвърна Изабел. — Така ще се занимаваш с

нещо, вместо просто да изглеждаш нещастно.

Алек сви рамене и тръгна с тях. Решиха да се разделят и да покрият цялата зала. Алек тръгна

нагоре по стълбите, за да го потърси на балконите на второто ниво. Джордан излезе на

външните тераси и пред входа. Изабел пое залата. Тъкмо се чудеше дали, ако погледнеше под

масите, щеше изглежда смешно, когато Мая изникна зад нея.

— Всичко наред ли е? — попита тя. Погледна нагоре към Алек и после в посоката, в която

беше изчезнал Джордан. — Знам кога някой търси нещо. Какво търсите? Проблем ли има?

Изабел й разказа за Саймън.

— Говорих с него преди около половин час.

— Джордан също, но сега Саймън го няма. А, тъй като напоследък някой се опитва да го

убие…

Мая остави чашата си на масата.

— Ще ви помогна.

— Не е нужно. Знам, че точно сега не си падаш особено по Саймън…

— Това не значи, че няма да му помогна, ако има проблем. — каза Мая, сякаш Изабел

говореше абсурдни неща. — Джордан не трябваше ли да го наблюдава?

Изабел вдигна ръце във въздуха.

— Да, но очевидно момчетата не ходят с други момчета до тоалетната или нещо такова. Не

говореше никак смислено.

— Момчетата никога не говорят смислено — каза Мая и тръгна след нея. Провряха се през

тълпата, макар Изабел вече да беше сигурна, че няма да намерят Саймън тук. Започваше да

усеща студенина в стомаха си и тя ставаше все по-голяма и все по-студена. Когато всички се

събраха на масата, от която тръгнаха, имаше чувството, че е изпила чаша ледена вода.