Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
ми през нощта и ме държаха в клетка цял ден. Казаха ми да не се притеснявам, защото ще
дойдеш. Но ти не дойде. Така и не се появи.
— Не знаех — гласът на Саймън заглъхна. — Щях да дойда, ако знаех.
Морийн отметна русата си коса над рамо с жест, който внезапно и болезнено напомни на
Саймън за Камила.
— Няма значение — каза тя с детския си гласец. — Когато слънцето залезе, ми казаха, че
мога да умра или да избера да живея така. Като вампир.
— И си избрала това?
— Не исках да умирам — каза тя. — Сега ще съм красива и млада завинаги. Мога да стоя
будна цяла нощ и няма нужда да се прибирам. А и тя се грижи за мен.
— За кого говориш? Коя е тя? Камила ли имаш предвид? Виж, Морийн, тя е луда. Не я
слушай — Саймън се изправи залитайки. — Ще ти помогна. Ще намерим къде да отидеш.
Ще те науча да бъдеш вампир…
— О, Саймън — тя се усмихна и той видя идеална редица малки бели зъби. — Не мисля, че
и ти знаеш как да бъдеш вампир. Не искаше да ме ухапеш, но го направи. Помня. Очите ти
станаха целите черни, като на акула, и ти ме ухапа.
— Толкова съжалявам. Ако ми позволиш да ти помогна…
— Можеш да дойдеш с мен. Така ще ми помогнеш.
— Да дойда с теб къде?
Морийн се огледа нагоре и надолу по празната улица. Приличаше на призрак в тънката бяла
рокля. Вятърът духаше около тялото й, но тя очевидно не чувстваше студ.
— Ти беше избран. Защото си Дневен вампир — каза тя. Онези, които са отговорни за това,
искат теб. Но вече знаят, че носиш Знака. Не могат да те хванат, освен ако ти не пожелаеш да
отидеш при тях. Затова ме изпратиха при теб — тя наклони глава като птица. — Аз може и
да не съм ти скъпа, но следващият път ще е твой любим човек. Ще продължат да отвличат
хора, които обичаш, докато накрая не остане никой. Така че по-добре ела с мен и разбери
какво искат.
— Ти знаеш ли? — попита Саймън. — Знаеш ли какво искат?
Тя поклати глава. Беше толкова бледа под светлината на лампата, че изглеждаше почти
прозрачна, сякаш той можеше да погледне през нея. Както, предположи Саймън, изглеждаше
и самият той.
— Има ли значение? — каза тя и протегна ръка.
— Не. Може би няма — рече и пое ръката й.
16
Ангелите на Ню Йорк
— Пристигнахме — каза Морийн на Саймън.
Тя беше спряла по средата на тротоара и гледаше нагоре към солидната сграда от камък и
стъкло, която се извисяваше над тях. Очевидно беше проектирана да изглежда като
луксозните жилищни комплекси, построени в Горен Ийст Сайд, Манхатън, преди Втората
световна война, но съвременните елементи я издаваха — високите прозорци и медния
покрив, недокоснат все още от ръждата, спуснатите по предната част на фасадата на
сградата транспаранти, които обещаваха „ЛУКСОЗНИ АПАРТАМЕНТИ НА ЦЕНА ОТ 750
000 долара”. Явно покупката на апартамент ти даваше право да използваш градината на
покрива, фитнес центъра, басейна и двадесет и четири часова охрана от началото на
декември. Комплексът все още беше в строеж и по обикалящото строежа скеле бяха
поставени табели „НЕ ВЛИЗАЙ: ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ”.
Саймън погледна Морийн. Изглежда много бързо беше свикнала да бъде вампир. Бяха бягали
по моста Куинсбъроу и нагоре по Второ авеню, за да стигнат до тук и белите й чехли се бяха
изпокъсали. Тя обаче така и не намали темпото и дори не се изненада, че не се е изморила.
Сега гледаше сградата нагоре с блажено изражение, дребното й лице светеше от, както
предположи Саймън, очакване.
— Тук е затворено — каза той, осъзнавайки, че това е очевидно. — Морийн…
— Ш-ш-шт! — протегна малката си ръка и дръпна табелата, закачена на ъгъла на скелето. Чу
се звук от трошене на пластмаса. Парчетата се посипаха в краката на Саймън. Морийн
захвърли остатъка от табелата и се усмихна на дупката, която беше направила.
Един стар човек, който разхождаше близо до тях на каишка малък пудел с палтенце, се спря
и се втренчи в тях.
— Трябва да вземеш палто на сестричката си — каза той на Саймън. — Толкова е кльощава,
че ще премръзне до смърт в това време.
Преди Саймън да успее да отговори, Морийн се обърна към мъжа с яростно изражение,
оголвайки всичките си зъби, включително и издължените остри кучешки зъби.
— Аз не съм му сестра! — изсъска тя.
Мъжът пребледня, взе кучето си и забърза нататък.
Саймън поклати глава към Морийн.
— Това не беше нужно.