Богинята на светлината

Аполон забеляза малкия дървен знак с форма на стрела, на който бе издълбано „Фърст Крийк Каньон“.

— Пророкувам, че „Фърст Крийк Каньон“ е натам — каза той, докосвайки драматично слепоочието си с ръка.

— Внимавай! — усмихна му се тя. — Ще те удари гръмотевица или нещо такова.

— Зевс — измърмори Аполон.

— Значи мислиш, че си загазил?

— Опасявам се, че Артемида и аз ще трябва да даваме доста обяснения. Той ни е баща и ни обича, но независимо от това, за Гръмовержеца няма да е забавно, че за известно време сме затворени в капан в царството на Лас Вегас.

— Всъщност не се нарича царство. Това е просто Лас Вегас, разположен в щата Невада. Както Рим е град, разположен в държавата Италия.

„Най-малкото е нещо такова“ — помисли си тя, без да има намерение да се впуска в лекция по география на Съединените щати.

— Не е царство?

— Не.

Изминаха няколко крачки надолу по прашната червена пътека, преди Аполон да проговори отново:

— Сигурно ти изглеждам много глупав, когато наричам Лас Вегас царство, когато ми става лошо от колите, порязвам се, докато се бръсна, а на всичкото отгоре не знам какво е слънцезащитен крем — каза той, без да я поглежда.

— Не и наполовина толкова глупав, колкото щях да съм аз, ако изведнъж се озова насред Олимп.

Той й хвърли бърз поглед.

— Ти беше на Олимп и не се държа като глупачка.

— Не — изсумтя Памела. — Бях твърде заета да ме опива магията на сестра ти и после да се превръщам в цвете.

Аполон спря и се обърна с лице към нея. Вдигна ръка, сякаш искаше да я докосне, но спря движението си и я отпусна надолу.

— Срамувам се, че позволих тези две неща да се случат с теб. Трябваше да те предпазя. Единственото ми оправдание е, че това чувство — да си влюбен — е нещо ново за мен и го намирам за… — той млъкна. Втренченият му поглед срещна нейния и се задържа там — … разсейващо.

Памела въздъхна дълбоко.

— Знам много добре какво имаш предвид.

Лицето на Аполон се промени, но той каза само:

— Знаеш ли?

— Да — тя тръгна отново.

Искаше да говори с него, нуждаеше се да говори с него, но не можеше да го направи, докато стои неподвижно.

— Вече ти казах, че съм била омъжена и че бракът ми беше лош.

— Да — отвърна той.

— Искам да знаеш защо бракът ми беше лош. Мисля, че тогава ще разбереш защо ми е толкова трудно в момента и защо се съпротивлявам на любовта си към теб.

— Слушам те.

— Срещнах Дуейн, докато бях в колежа. С десет години по-възрастен от мен, той вече бе успял в професията си. Мислех си, че е енергичен и умен, а изглеждаше и толкова мил. Искаше да се грижи за мен. Сега разбирам, че не съм се влюбила в човека, който той беше наистина. Влюбила съм се във фантазията за живота, който си мислех, че ще имаме заедно. Но любовта си е любов — тя повдигна рамене, сякаш с движението се опитваше да прогони неловкото признание — и ние се оженихме през същия месец, в който завърших колежа. След деня на сватбата нещата се промениха. Купихме си къща заедно — тя се засмя тъжно. — Не, забрави това. Дуейн купи къщата. Той настояваше, че ще е по-добре да е само на негово име. Каза, че ще е по-бързо и по-лесно. Точно както новата ми кола беше „подарък“, с който ме изненада. И тя беше записана на негово име. Спомням си един ден, само седмица или две след сватбата ни, той беше извън града и ми се обади. Обичаше да се обажда… Много!