Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)

Не говореха за линията, но изведнъж тя каза, гледайки течността в чашата си:

— Мисля си за нощта, когато казали на Нат Тагарт, че трябва да изостави моста, който строи. Моста над Мисисипи. Отчаяно се нуждаел от пари, защото хората се страхували от моста, наричали го непрактична авантюра. Същата сутрин му казали, че концерните на речните параходи са повдигнали иск срещу него, с искане мостът да се разруши като заплаха за общественото благо. Вече били построени три секции от моста и работата напредвала през реката. Същия ден тълпа от местни жители нападнали строежа и подпалили дървеното скеле. Работниците му го изоставили, някои от страх, други — защото били подкупени от хората с параходите, а повечето — защото нямал пари да им плаща от седмици. През целия ден чувал, че хората, които са се регистрирали за закупуване на акции на „Тагарт Трансконтинентал“, отменяли регистрациите си един след друг. Привечер комитет на двете банки, които били последната му надежда за подкрепа, дошъл да го посети. Станало на място, при строежа до реката, в стария железопътен вагон, в който живеел, с отворена врата, гледаща към почернелите останки, докато парчетата дърво още димели върху изкривената стомана. Бил договорил заем от тези банки, но договорът не бил подписан. Комитетът му казал, че ще трябва да се откаже от моста си, защото били сигурни, че ще изгуби делото, а мостът щял да бъде съборен веднага, след като бъде завършен. Ако се съгласял да се откаже и да превозва пътниците си през реката с баржи, както правели другите железопътни компании, договорът щял да остане валиден и щял да получи парите, за да продължи линията на запад до другия бряг; ако не го направел — заемът се отменял. Попитали го какъв е отговорът му. Той не казал и дума, взел договора, скъсал го на две, подал им го и излязъл. Минал по сводовете моста, стигнал до последната греда. Коленичил, взел инструментите, оставени от хората му, и започнал да разчиства овъглените остатъци от стоманената конструкция. Главният му инженер го видял там, с брадва в ръка, сам над широката река, докато слънцето залязвало зад него на запад — същия запад, до който линията му трябвало да стигне. Работил цяла нощ. На сутринта бил измислил план какво трябва да направи, за да намери правилните хора, хора с независима преценка — да ги намери, да ги убеди, да събере парите, да продължи работата по моста.