Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Не — отговори Баскомб небрежно, от което на Чан му се прииска да му разбие носа. — Беше ви позволено да дойдете в този кабинет с ясната цел да получите едно предложение. Предполагам, че не сте глупак, и ви уверявам, че и аз не съм, така че не съм в опасност, докато това предложение не бъде направено.
— И какво е то?
Но вместо да отговори Баскомб го погледна втренчено, огледа него самия и дрехите му, сякаш гледаше някакво говедо за продан или някой циркаджия. Чан бе запазил достатъчно самообладание, за да разбере, че този жест е преднамерен и цели да го разгневи, но не разбираше защо Баскомб поема този риск, след като бе толкова очевидно уязвим. Цялата ситуация беше странна — за каквито и планове и предложения да говореше Баскомб, Чан знаеше, че идването му в министерството трябва да е било изненада. Баскомб го задържаше на собствен риск, докато не се случеше нещо друго — да дойдат подкрепленията? Това обаче нямаше смисъл, защото войниците можеха да го спрат във всеки момент още по стълбите. Дали всичко това не беше театро — дали Баскомб не демонстрираше лоялността си и беше ли възможно да играе двойна игра? А може би това протакане не служеше, за да доведе някого в стаята, а за да отдалечи някого от нея?
Със светкавично движение Чан вдигна бастуна си, тръгна към Баскомб и преди той да успее да се надигне от стола, краят на бастуна се стовари силно върху ухото му. Баскомб извика и се строполи на пода, стиснал главата си с ръце. Чан се възползва от възможността да натисне шията му с бастуна. Баскомб започна да се дави, лицето му почервеня. Чан се наведе над него и бавно каза:
— Къде е тя?
Баскомб не отговори. Чан натисна трахеята по-силно.
— Къде е тя?
— Коя? — изхърка Баскомб.
— Къде е?
— Не мисля, че той знае за кого говорите.
Чан се завъртя и с плавно движение извади острието от бастуна. Зад бюрото, лениво облегнат на рафтовете с книги, стоеше Франсис Сонк. Беше с горчичено-жълто сутрешно сако, червената му коса беше старателно накъдрена, държеше незапалена пура.
Чан внимателно направи крачка към него, хвърли бърз поглед на Баскомб, който все още се мъчеше да си поеме дъх, и каза:
— Добър ден.
— Добър ден. Надявам се, че не сте му направили нищо.
— Защо? Да не би да е ваш?
Сонк се усмихна.
— Много остроумно. Но знаете ли, и аз съм остроумен и трябва да ви поздравя — тайната за тази „тя“, която търсите така отчаяно, е наистина занимателна. За Розамунд ли става дума? Или за малката госпожица Темпъл — или може би трябва да кажа Хейстингс? Или още по-добре — за окаяната дръпнатоока пачавра на графа? При всички случаи мисълта, че търсите някоя от тях, е изключително забавна. Защото вие сте толкова мъжествен, както знаете, а в същото време сте такъв палячо. Извинете ме.
Извади от сакото си малък кибрит и запали пурата. Докато вдишваше дима, гледаше Чан над горящия й край. Очите му се преместиха на Баскомб.
— Ще оцелеете ли, Роже? — Усмихна се на отговора на Баскомб — раздираща кашлица — и пусна изгасналата клечка на бюрото.
Чан направи още една крачка към Сонк, който беше също толкова небрежен, колкото преди малко бе Баскомб, но странно весел, докато Баскомб беше бдителен.
— Да попитам ли и вас? — изсъска той.
— По-добре е да ме изслушате — сухо отвърна Сонк. — Или по-добре да помислите. Входът зад вас е затворен, както и вратата зад мен. Ако успеете да минете през вратата зад Баскомб, което няма да стане, ви обещавам, че бързо ще се изгубите в лабиринта коридори без никакъв шанс да се измъкнете жив от многобройните войници, които в момента се събират, за да ви убият. Ще умрете, господин Чан, и то по начин, който няма да послужи на никого — като куче, сгазено в калта от някоя карета.
— А вие предлагате да служа на вас?
— Да служите на себе си — изграчи Баскомб откъм масата.
— Той оживя! — изсмя се Сонк. — Но знаете ли, прав е. Да служите на себе си. Бъдете разумен.
— Губим си времето — каза Чан и тръгна към Сонк. Сонк не помръдна, но каза бързо и рязко:
— Това е глупаво. Спрете и помислете.