Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
„В памет на ДЖОН ЧИВЪРИ, шестдесет години ключар и петдесет години главен ключар на съседния Маршалси, който напусна този живот, уважаван от всички, на тридесет и първи декември хиляда осемстотин осемдесет и шеста, осемдесет и три годишен.
И на неговата вярна и любеща съпруга, ЕМИ, с моминско име ДОРИТ, която издържа на загубата му само четиридесет и осем часа и която изпусна последния си дъх в гореспоменатия Маршалси. Там се роди, там живя, там почина.“
Родителите на Чивъри знаеха за увлечението на своя син — всъщност в някои изключителни случаи това му увлечение го бе обърквало дотолкова, че той започваше да се отнася сприхаво с клиентите и да вреди на търговията — и бяха благосклонни към него. Мисис Чивъри, разсъдлива жена, бе обърнала внимание на своя съпруг, че изгледите Джон да наследи ключарството ще се увеличат при един брак с мисис Дорит, която също имала права над „Колежа“ и била много уважавана там. Мисис Чивъри бе настояла съпругът й да не забравя, че ако, от една страна, техният Джон притежавал средствата и отговорната служба, то мис Дорит, от друга страна, била от знатен произход; и че според схващането на нея (на мисис Чивъри) две половини образували едно цяло. Мисис Чивъри, говорейки като майка, а не като дипломат, заставайки на една по-различна гледна точка, бе помолила съпруга си да не забравя, че техният Джон и без туй не бил кой знае колко здрав и че тази му любов и тъй го тревожела и дразнела достатъчно, без да го е довела дотам сам да си напакости — нещо, което никой не би могъл да каже, че нямало да стори, ако бъде отблъснат. Тези доводи тъй силно бяха въздействували върху съзнанието на мистър Чивъри, мълчалив човек по начало, че няколко неделни сутрини подред той го бе прекръствал „за щастие“, с което искаше да му подскаже, че ще смята една подобна негова стъпка за благоразумна, подготвяйки го по този начин да декларира своите чувства и да възтържествува. Но младият Джон не събра кураж да се обясни в любов; и обикновено след подобни колебания се връщаше в тютюнопродавницата възбуден и обиждаше купувачите.
В цялата тази история, както и във всички други, малката Дорит бе последният човек, за когото се замисляха. Брат й и сестра й знаеха за случая и го използуваха, за да се поперчат малко със старите овехтели легенди за благородния произход на фамилията им. Сестра й доказваше семейното благородство, като се отнасяше пренебрежително с нещастния влюбен, докато той обикаляше из тъмницата с надежда да зърне своята любима. Тип доказваше семейното благородство, както и своето собствено, като влизаше в ролята на брата аристократ, носеше се надменно из малкото игрище за кегелбан и тъй го потупваше по врата, че от това човек трябваше да си представи как един истински джентълмен подритва някакво краставо кученце. Но те не бяха единствените членове на фамилията Дорит, които се облагодетелствуваха от него. Не, не. Бащата на Маршалси, естествено, уж не знаеше нищо; бедното му чувство за достойнство не би му позволило да се унижи дотам. Но в неделни дни той приемаше пурите, и то с удоволствие, а понякога дори благоволяваше да се поразходи из двора с дарителя (изпълнен в такива случаи с гордост и надежда) и благодушно да изпуши една в неговата компания. С не по-малка готовност и снизхождение приемаше той ухажването на Чивъри старши, който му предоставяше и креслото, и вестника си в портиерната винаги когато мистър Дорит го посещаваше по време на дежурство; а веднъж дори му бе споменал, че по всяко време след здрачаване, стига да иска, ще му позволява да излиза в предния двор и да погледа улицата навън, без някой да му пречи. И ако мистър Дорит не се бе възползувал от това внимание, то беше само защото бе загубил желанието за подобно нещо; но той приемаше всичко друго, което му се предлагаше, и понякога казваше: