Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Изключително учтив човек този Чивъри; много внимателен човек и почтителен. А и младият Чивъри, и той; просто как деликатно се съобразява с положението на човека тук. Много благоприлично семейство тези Чивъри. Поведението им ме задоволява.
Преданият млад Джон през цялото това време се отнасяше към семейството с уважение. И през ум не му минаваше да оспорва техните превземки и той почиташе жалките преструвки, които разиграваха пред него. А да се възмути от обидите, които брат й му нанасяше, да си развърже езика или да вдигне ръка срещу този неприкосновен джентълмен, дори и да беше човек по-буен, отколкото бе в действителност, за него би означавало да извърши нещо немислимо. Той съжаляваше, че благородната душа е наранена; но долавяше, че това не е несъвместимо с нейното благородство, и правеше всичко възможно да умилостиви и успокои този издигнат човек. Той дълбоко почиташе баща й — джентълмен, изпаднал в неволя — джентълмен с възвишен дух и изискани обноски. Сестра й му се струваше доста суетна и горделива, но все пак истинска млада дама с неограничени дарби, която не можеше да забрави миналото. Но малката Дорит младият човек уважаваше и обичаше за това, че беше такава, каквато беше, и с това той инстинктивно отдаваше дан на нейните качества и на различието й от всички останали.
Тютюпопродавницата на ъгъла на Хорсмонгър Лейн се помещаваше в една старовремска двуетажна сграда, която се възползуваше от въздуха, издишван в дворовете на затвора Хорсмонгър Лейн и се облагодетелствувана от предимството да е досами алеята, под стените на тази приятна институция. Търговийката беше все пак твърде слаба, за да може да поддържа пълен стомаха на един жив хайлендър17, и се задоволяваше само с един мъничък такъв, нарисуван върху табелата над вратата, който приличаше на съгрешило херувимче, принудено да се облече в плисирана шотландска пола.
Из така украсения портал в един неделен ден, след ранния обяд от печено телешко, младият Джон пое за обичайното си неделно посещение — не с празни ръце, а с жертвоприношението си от пури. Беше спретнато облечен, в палто с цвят на синя слива, с яка от черно кадифе, широка, колкото тялото му бе в състояние да понесе; с копринена жилетка, бродирана със златни клончета; със скромно шалче, много модерно в ония дни, което представляваше резерват от лилави фазани върху жълтеникав фон; панталоните му бяха с такива широки лампази, щото всеки крак приличаше на триструнна лютня, а официалната му шапка беше много висока и много твърда. Когато разсъдливата мисис Чивъри забеляза, че в допълнение към тези одежди нейният Джон си е сложил чифт бели кожени ръкавици и е взел един бастун, дебел като кол, увенчан с ръчица от слонова кост, която го насочваше по избрания път; и като го видя — нагласен в тези тежки походни доспехи — да свива зад десния ъгъл, тя заяви на мистър Чивъри, който по това време си беше в къщи, че се сеща накъде духа вятърът.
В този неделен следобед „колежаните“ имаха много посетители и техният Баща си беше в стаята в очакване на обичайните подаръци. След като обиколи двора, обожателят на малката Дорит изкачи стълбите с разтуптяно сърце и почука на бащината врата.
— Влезте, влезте — изрече нечий благ глас. Гласът на Бащата, на нейния баща, на Бащата на Маршалси. Той седеше под кадифеното си кепе, с вестник в ръка; на масата, небрежно оставени, лежаха три шилинга и три пенса, а до него бяха сложени два стола. Всичко бе приготвено за посетителите му.
— А, младият Джон! Как сте, как сте?
— Много добре, благодаря ви, сър! Надявам се, че и вие също.
— Да, Джон Чивъри, да. Нямам от какво да се оплача.
— Позволих си, сър, да…
— Е? — В подобен момент Бащата на Маршалси винаги вдигаше вежди и ставаше дружелюбно и усмихнато разсеян.
— … няколко пури, сър.
— О! (Силно изненадан вид.) Благодаря ви, млади Джон, благодаря. Но наистина, надявам се, че не сте… Не? Е, добре тогава, няма повече да го споменавам. Оставете ги върху полицата на камината, ако обичате, млади Джон. И седнете, седнете. Вие сте свой човек, Джон.
17
Жител на планинските области в Шотландия. — Б.пр.