Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Разпита ме подробно за теб и за танците — как ще си облечена, как ще отидеш до там, такива неща. Мисля, че…
— Шар, и какво от това? — прекъсна я Бел. — И аз те разпитвах за нея. А сега трябва да се приготвя.
— Не, не, наистина смятам, че е намислила нещо.
— Какво?
— Не знам. Инцидент с колата, начин да ти открадне Томас, да те залее с помия. Не знам. Обаче съм сигурна, че готви нещо.
— Да, да. Видях я да говори с някои от учителите. Готова съм да се обзаложа, че ти готви някаква неприятна изненада — додаде Маги.
— Стори ми се, че я видях да проследява Томас след училище — каза Шарлот.
— А онзи ден беше в офиса на баща ми. За какво й е притрябвал адвокат? Обзалагам се, че се кани да те съди! — Маги се разгорещяваше все повече и повече.
— Маги, родителите й се развеждат — рече Бел уморено.
Маги не я остави да довърши.
— Трябва да направим нещо. Мога да се промъкна у тях и да нарежа роклята й, за да не може да излезе. Искаш ли да го направя? Веднага отивам, само кажи. Не, не, тя има тонове рокли. Трябва да сложа препарат за окапване на косата в шампоана й. Ама не, това не върши работа. Трябва да го остави без надзор поне петнадесет минути. Мога да кажа на майка й за онази татуировка! И тя ще я накаже да не излиза. Така ще е най-добре за всички.
Бел въздъхна дълбоко. Тя знаеше какво се случва. Зачуди се дали равнодушната вана щеше да ги успокои, да ги направи по-уравновесени, по-малко параноични. Обаче знаеше, че няма да стане така. Отдавна бяха преминали този етап.
— Не, Маги. Не прави нищо. Ще гледам да се пазя от нея на танците. Сега обаче наистина трябва да се приготвя.
Виктория стоеше в един ъгъл на залата и отпиваше от питието си. Пролетният бал не беше нищо друго, освен мащабна, бляскава гала вечер за младежи, които са свикнали с големи партита и са тренирани да забелязват несъвършенството. Събитието се провеждаше в просторна зимна градина с цветя и храсти, растящи пред прозорците, и надвиснали над стъклените стени и тавани дървета. Светлината беше приглушена, имаше огромни дивани и кръгли маси, подредени около дансинга. Слънцето вече залязваше и в залата се появи призрачно сияние — странна смесица от нахлуващия през стъклото здрач и клубната атмосфера вътре. Но Виктория не обръщаше голямо внимание на декора. Тя се огледа отново и приглади роклята си.
Изведнъж някой я потупа по рамото. Обърна се и видя мис Лемьо, която й се усмихваше. Отвърна й с най-милата си усмивка и я поздрави.
— Не ми казвай, че красива млада дама като теб е сама на бала — рече мис Лемьо. Звучеше разочаровано, задето нейната по-млада версия няма кавалер.
Виктория отвърна:
— Не ми остава време да се срещам с момчета.
— Е, наистина си доста заета. Не знам как намираш време за всичко, с което се занимаваш.
Виктория се изкикоти, нещо, което ужасно мразеше. Обаче си спомни какво й бе казвала мадам Вилрой хиляди пъти — да бъде по-мила с хората, от които можеше да има полза, да се държи по-приятелски, затова продължи: — Да, най-вече благодарение на вас, мис Лемьо. Имам предвид, че единствено вие приемате толкова сериозно моя проблем. Ако не бяхте се заели да убедите всички учители да ми отделят повече време за тестовете и домашните работи…
— О, не си заслужава да го споменаваш. В Марлоу се стремим да се съобразяваме с нуждите на учениците.
— Благодаря. Но въпреки това не ми е никак лесно.
— Какво искаш да кажеш, скъпа?
— Ами, както знаете, сега съм президент на класа, обаче ми се струва, че Люси все още таи някакви съмнения за изборите. Не ми помага изобщо в ученическия съвет, налага се да работя два пъти повече — Виктория потърка очи. — Затова не мога да насмогна с домашните.
Миси Лемьо изглеждаше объркана. Виктория продължи:
— Чудех се дали е възможно следващия семестър да взема още няколко предмета за домашна подготовка? С персонални учители, нали разбирате? Така ще имам повече време да се справя с проблемите. Все още се налага да се боря с пълното безучастие към състоянието ми.
— Ами да, разбира се, скъпа. Няма проблем. Ще говоря с директора в понеделник. Хей, щях да забравя. Имам добра новина за теб.