Опасна дарба или поредният Фауст

— Не. Наградата винаги е била връчвана на ученика с най-висок успех. Знам, че според статута й тя включва и извънкласните занимания, но през последните десет години винаги е печелил ученикът с най-висок успех!

— Да, скъпа, но комитетът прецени, че след като ти бяха дадени допълнителни привилегии…

— Да, но аз имам недъг.

— Хм… Не съм сигурна дали ти е известно, но мис Мендес страда от астма и въпреки това учи с нормалната програма, включително часовете по физкултура и…

— Е и? Астмата няма нищо общо. Човек не учи с дробовете си. Обаче тя е латинос, нали? Затова е цялата работа!

Мис Лемьо хлъцна от изненада. Тъкмо се канеше да отговори, когато видя зад Виктория да се приближава Валентин. След коледната пиеса тя гледаше да го избягва, понеже го намираше за твърде странен. Затова когато той се приближи и й отправи недотам любезна усмивка, тя се дръпна назад, побърза да се сбогува и да си тръгне. Валентин извика след нея:

— Всичко е наред, Триша, скъпа. Няма значение.

— Коя е Триша?

— Триша Лемьо. Онази сладурана, дето си тръгна току-що.

— Вал, това беше противно. Та тя е към трийсетте.

— Четирийсетте. И какво, няма нищо незаконно? Дали пък да не премина на деветдесетгодишни? — рече с игрив тон Валентин.

— Гадост.

— Шегувам се… Уф, чух малкото ти избухване от другия край на залата.

— Винаги има нещо. Тъпите пеперуди не са…

— Виж, Вик. Знаеш ли какъв ти е проблемът?

Виктория нямаше нужда от нова лекция, че не трябва да е толкова злобна, че не бива да мисли само за себе си.

Достатъчно се беше наслушала от Бисе.

— Какъв? — попита с раздразнен тон.

— Не си достатъчно проницателна.

— Голяма работа.

— Добре, не ме слушай. Имам си достатъчно друга работа.

Валентин остави Виктория с чувство за тотално превъзходство. Погледна назад и я видя да гризе нокти, втренчена в Бел и Томас, които бяха влезли току-що. На лицето й имаше усмивка, сякаш се радваше да ги види заедно. След това зърна Кристиан, който стоеше с Бисе. Двамата си шепнеха нещо конспиративно и следяха Бел също тъй внимателно, както Виктория.

Сети се, че Кристиан все още не беше чул първата поема, която прочете на турнира. Пропуснал я беше, зает да спасява Бел.

— Хей, Кристиан — извика малко по-превъзбудено от нормалното. Кристиан подскочи. — Здрасти. Искам да те помоля за нещо дребно.

— Няма проблем. Казвай.

— Ще ме изслушаш ли да ти прочета една поема? Онази, която написах за турнира вчера.

— Сега? Вал, да не си откачил?

Валентин сякаш не разбираше какво има предвид Кристиан.

— Добре, сам си я прочети тогава. Ето я — опита се да напъха листа в ръцете на Кристиан, но той само го изгледа учудено.

— Валентин — намеси се Бисе с доста подозрително изражение. — Моментът не е подходящ.