Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Бел, Бел, трябва да ме изслушаш.
— Бисе! Не виждаш ли, че съм заета? Извинявай, Томас, сестра ми пак е изпаднала в някое от нейните настроения.
За миг Бисе щеше да се предаде, но след това се съвзе.
— Бел, трябва да ме изслушаш. Виктория и Вилрой… те… не съм съвсем сигурна какво готвят, но трябва да се прибереш у дома.
— О, не. Не още една конспиративна теория. Маги ми беше предостатъчна.
— Моля? Не, чуй ме. Трябва да се прибереш още сега.
— Окей, както и да е. Сега би ли се махнала оттук?
Бел бутна сестра си встрани и се премести в друг усамотен ъгъл заедно с Томас.
Точно когато се канеше да ги последва, Бисе се сблъска с Маги и Шарлот, които оставиха Люси и си запроправяха път към Бел. Те бяха в истерия.
— Бисе, Бисе, трябва да спрем Люси.
Бисе нямаше време за тях.
— Трябва да вървя. Бел има нужда от мен.
— Бел? Бел ли каза? Люси е направила нещо, нали? Да не е отмъкнала Томас?
Звучаха загрижено, но погледите им не показваха притеснение. Изглеждаха по-скоро въодушевени и някак нетърпеливи. Бисе се опита да се отърве от тях, като не изпускаше от поглед Бел. Отчаяно искаше да се добере до нея и да я изведе оттук. Потърси с очи най-прекия път до Бел, но преди да я достигне, беше спряна от нова пречка — някой се прокашля и включи микрофона.
— Добре дошли на пролетния бал на училище „Марлоу.“
Мис Лемьо и тренер К. стояха зад него. Първа заговори мис Лемьо, поглеждайки през няколко минути към тренер К., за да се убеди, че я слуша.
— Надяваме се, че си прекарвате чудесно. Както знаете, една от най-големите награди на училището — наградата за отличник — атлет традиционно се връчва на Пролетния бал.
Тя изчака няколко секунди за аплодисменти. След като такива не последваха, продължи:
— Двамата с тренер К. представляваме двете области, в които този феноменален ученик е постигнал успехите си — спорт — тя кимна към тренер К., — и учебен процес — изпъна се в цял ръст. — За изключително кратък срок този ученик показа, че дори много млад човек може да постигне велики неща. Този ученик беше модел за поведение в класа…
Не успя да завърши, понеже тренер К. пристъпи напред. Последваха слаби ръкопляскания, които бързо утихнаха, когато тя изгледа кръвнишки публиката.
— Без повече увъртания, представяме ви тазгодишния носител на наградата за отличник — атлет на училище „Марлоу“…
Кристиан не можеше да се въздържи. Любопитството го гризеше. Макар и вече да не му беше толкова на сърце, все още искаше да разбере дали го бяха забелязали, дали смятаха, че е най-добрият. Все още искаше да победи, да се приближи с една крачка по-близо до лесния живот или по-скоро да се отдалечи на една стъпка от тежкото ежедневие.
— Конър Вирт.
Кристиан сведе очи към обувките си. Класът изригна. Конър си запробива път напред, а приятелите му го потупваха по гърба.
— През годините, прекарани в Марлоу, Конър Вирт води училището към безброй победи в състезанията по голф, плуване и баскетбол, като в същото време си остана пример за подражание на своите съученици. Неговото спортсменско поведение, постоянството му пред трудностите, желанието да се състезава заслужават възхищение и са причината, поради която той печели наградата тази година.
Мис Лемьо измъкна микрофона от тренер К.
— Конър, ти ни показа, че твърдостта и постоянството могат да бъдат рецепта за успех. Поздравления.
Половината от публиката изпъшка от приповдигнатите й думи. Кристиан се помъчи да се пребори с чувството, което се надигаше в гърдите му. Опита се да го избута някъде по-дълбоко. Но част от него искаше да скочи на подиума и да размаже глупавата усмивка върху физиономията на Конър.
— Завиждаш ли? — обади се студен глас. Той се обърна и видя мадам Вилрой, застанала до него. Косата й беше стегната във вечния кок. Беше облечена във великолепна бяла рокля, която я открояваше като най-красивата жена в залата.
— Не — отвърна категорично Кристиан. — Радвам се за него.