Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
Виктория дори не гледаше Томас. Тя бе вперила очи в Бел. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се нахвърли отгоре й. Бел й направи знак да си води бележки. Но Виктория не беше свикнала да подготвя отговора си, без да има предварителна информация.
— Когато никое от условията не е изпълнено обаче, можем да допуснем, че няма престъпление срещу морала. Грешно ли е да вземеш спринцовката на умиращия наркоман? Разбира се, че не. Смятам, че въпросът може да бъде решен, ако намерим начин да не нарушаваме нито едно от двете условия. Тогава сигурно ще е по-лесно за скептиците да признаят, че правото на живот е по-силно от правото на интелектуална собственост, понеже ще е по-трудно да се докаже, че е била отнета нечия собственост — Томас говореше все по-разпалено, като истински политик. Бел изпита гордост. Виктория беше бясна.
— Планът ми включва комбинация от предпазни мерки, включително ограничения върху износа и маркетингови кампании, които да гарантират, че печалбите на фармацевтичните компании няма да пострадат. В същото време предлагам различни методи за дистрибуция и лимит върху печалбата, които да гарантират, че никой няма да се облагодетелства значително от нарушаването на патентите, като по този начин отпаднат стимулите на гонещите лесна печалба да се занимават с този бизнес.
Томас продължи с представянето на перфектен план от дванадесет точки, с който явно печелеше одобрението на съдиите.
В следващия кръг Виктория, която не можа да извади никакви доказателства или равностойни аргументи, се задоволи с това да посочи няколко слабости в плана на Томас и да препрочете няколко параграфа от първата си реч. Остана й цяла минута неизползвано време и тя изхвърча навън, като не дочака съдиите да обявят Томас за победител.
Томас прегърна Бел. Дори я вдигна във въздуха и я целуна… по челото.
— Толкова съжалявам… аз… аз мислех, че ти… — запрепъва се той, все още смутен, без да я пуска.
— Няма нищо — прошепна тя. — Но сега ми вярваш, нали?
Над рамото му Бел зърна как Люси излезе навън, като тръшна силно вратата зад гърба си.
— Разбира се. Ако искаше да ме предадеш на Виктория, нямаше след това да ме спасиш по този начин. Между другото, откъде се сдоби с тази реч?
— Написах я — Томас вдигна невярващо вежди. — Какво? Мислеше, че съм просто тъпа блондинка?
— Не. Но откъде взе доказателствата и този план…
— Започнах от твоите аргументи, след това направих проучване в интернет. Нямаш нужда от вътрешна информация, за да формираш лично мнение по дадена тема.
— Това е най-якото нещо, което съм чувал — рече Томас, твърде щастлив, за да се запита откъде Бел бе намерила време за всичко това.
След турнира Виктория не се виждаше никъде. Валентин и Томас отидоха на церемонията по награждаването. Кристиан и Бисе чакаха навън, когато Бел изтича при тях и прегърна Бисе.
— Благодаря ти — рече тя. — Той каза, че съм била брилянтна.
Бисе отвърна непохватно на прегръдката.
— Радвам се, че можах да ти помогна.
— Как да й помогнеш? — попита Кристиан.
— Тя спря времето… за да ми даде възможност да напиша речта.
— Спряла си времето? — учуди се Кристиан.
— Да — отвърна Бисе, която явно се чувстваше неловко от близостта с Бел.
— И си я взела със себе си? Ами всичко онова, което…?
— Тя ми е сестра — въздъхна Бисе. — Трябваше да й помогна.
Бел я прегърна отново. Изглеждаше така, сякаш искрено съжалява за онова, което се бе случило. Но сега двете щяха да възстановят отношенията си, щяха да си възвърнат изгубеното доверие една към друга. Бел прегръщаше сестра си, надявайки се на нейната прошка, а Бисе бе решена на всичко, за да й прости.
Когато се разделиха, Бел изтича обратно за церемонията по награждаването. Все още си мислеше за онзи момент, когато двете сплетоха ръце и тя най-после усети частица от света на Бисе — невероятна самота. Нямаше да забрави никога този миг, когато помисли, че ще се изгуби завинаги в онзи мрак, когато осъзна защо Бисе е такава, каквато е — парий. Бисе и Кристиан си тръгнаха заедно, шепнейки си нещо.