Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Знам едно — че никога повече няма да крада — каза Кристиан. — Не и след тази реч. Трябва да се махнем от къщата.
— Само още няколко дни, Кристиан. Трябват ми само още няколко дни — тя си помисли за писмото от детството му, за белега върху гърдите, който сега бе изчезнал. Закле се, че ще измъкне Кристиан от онази къща. Но не веднага.
— Окей, само че искам да знам какво правиш.
— Ще ти кажа по-късно.
— Трябва да измисля как да измъкна и Бъди.
— Бъди? — Бисе усети пристъп на вина. — Той… той не е човек, нали?
— Не съм сигурен, Бисе. Той се учи. Изпитва болка. Обработва информация. Понякога върши странни неща… сякаш има лошо минало. Ами ако се окаже, че е истински човек? Ако тя е…? — Кристиан очевидно се уплаши от мисълта.
Бисе се сети за драсканиците, които бе видяла в бележника, и за Бъди, застанал до белия прозорец. Внезапно спря пред една класна стая.
— Чакай, Кристиан. Виж кой е вътре. Ш-ш-т, искам да чуя.
В стаята стояха Виктория и мадам Вилрой. Виктория беснееше, както обикновено.
— Ти наруши сделката! — изкрещя тя.
— Не съм. Дадох ти средства, но ти загуби, защото не очакваше…
— Загубих заради Бел. А ти дори не ме предупреди!
— Почакай, не мога да принудя Бел да направи нещо.
— Можеш, естествено. Много неща можеш.
— И защо да го искам?
— Заради мен. Дължиш ми го.
— Виктория, смятам, че ти обясних достатъчно добре, че съм изпълнила своята част от сделката.
— Можеше да я задържиш у дома, както обеща. Беше ясно, че от неделя насам тя крои нещо.
— Заключих я у дома. Ако бях направила повече, това щеше да си е чиста благотворителност. А ти нямаш нужда от благотворителност, нали, Виктория?
— Значи просто ще ме изоставиш? Винаги избираш нея пред мен? Не те разбирам. Тя те предаде.
— Няма предателство, Виктория. Няма връзки — просто обикновена сделка. Тя никога не е нарушавала обещанията си. И какво бих спечелила, ако я накажа? Но ако ти искаш още, готова съм да сключим нова сделка…
— Какво трябва да направя? — както винаги, Виктория захапа въдицата.
— Виктория, скъпа, някога молила ли си се вечер?
Глава 20
Трик
— Знаеш ли какво си мисля?
— Не ми пука.
— Мисля си, че най-голямата лъжа, която Дяволът някога е изричал, е, че красотата и добротата са едно и също нещо.
— Браво.
За пръв път от много време насам Бел беше щастлива. Томас я обичаше. Люси съвсем изчезна от картинката. Сигурна беше в това. Помисли си тази вечер да пропусне банята и да провери дали Томас ще забележи. Обаче знаеше, че ще забележи. Напоследък двамата имаха все повече истински моменти помежду си. Но въпреки всичко, независимо по какъв начин тя маскираше този факт, въздухът наоколо й винаги беше ароматизиран, винаги упояващ, винаги представляваше изкривяване на истината. Тя забелязваше, че той все още реагира, когато е до нея. Усещаше го как се променя. Избута тези мисли встрани и отново грабна шишенцето с етикет равнодушна. Това беше единственият начин да прекара няколко мига с Томас възможно най-близо до реалността.
Точно тогава телефонът й иззвъня. Беше Маги. В секундата, в която Бел вдигна, Маги заговори със скоростта на картечница. На другата линия слушаше и Шарлот.
— Магс, тъкмо се приготвям за танците. Можем ли да поговорим по-късно? — прекъсна я Бел.
— Не, не, не — Бел почти видя как клати глава отривисто. — Става въпрос за Люси. Планира нещо голямо. Кани се да ти причини нещо наистина зловещо тази вечер.
— Магс, моля те, млъкни. Не вярвам да замисля каквото и да било…
— Не, не. Сигурна съм, че има нещо — Маги дишаше тежко. Тя си беше такава. Напоследък не се спираше дори за секунда и непрекъснато вървеше след Бел с блеснали очи, постоянно въодушевена, под влияние на параноични пристъпи, които не я напускаха, дори когато двете не бяха заедно. — Сигурна съм. Абсолютно. Без съмнение. Шар, кажи й.
Шарлот, както обикновено, се разкъсваше на две. От една страна, Люси беше най-добрата й приятелка. От друга — Бел беше тъй интересна, тъй привлекателна, въпреки че беше сестра на Валентин. В нея имаше нещо неустоимо.
А напоследък Люси се държеше доста подозрително. Преди да срещне Бел, Шарлот не беше забелязала странностите на Люси. Да, благодарение на познанството си с Бел виждаше нещата много по-ясно. С Люси ставаше нещо нередно. В нея имаше нещо неестествено. Люси беше странна. Люси беше извратена. Заради нея Шарлот всеки ден страдаше от главоболие.