Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Окей. Може би по-късно тогава?
— А защо трябва да е тази вечер? — попита Кристиан. — Точно сега се налага да свършим доста неща, Валентин.
— Окей, по-късно тогава — Валентин облиза нервно устни. — По-късно… когато се приберем… когато си по-свободен. Ще ти отнеме само секунда.
Валентин побърза да се отдалечи, преди Кристиан да му възрази.
Бисе погледна Кристиан, след това отново насочи вниманието си към Бел. Кристиан беше бесен.
— Защо постоянно иска да ми натрие носа?
— Ох, не е това. Просто ти си единственият му истински приятел.
— Би, харесва му да ми натрива носа всеки път, когато му се отдаде възможност. Почва да ми писва.
— Можем ли да се върнем сега на уликите? Знаем, че Виктория сключи сделка с Вилрой. Очевидно иска да си върне на Бел. Очевидно ще е нещо, свързано с Томас. Тя мрази и двамата…
Кристиан кимна.
Бел се разсмя, когато Томас прошепна нещо в ухото й. Сякаш изобщо не забелязваше останалите наоколо, а колкото по-близо заставаха те, толкова по-равнодушно се държаха. Нямаше нищо против. Всъщност искаше точно това — да бъде насаме с Томас.
В началото, когато дойде да я вземе за бала, той сякаш се бореше със себе си. Една част от него искаше да остане настрана, да я отбягва, да се държи така, сякаш изобщо не му пука за нея. Другата част не разбираше защо се държи така. Та нали само пет минути по-рано беше тичал до вратата й? Тази част искаше да й каже, че изглежда прекрасно. Накрая все пак го направи. Бел забеляза с голям възторг как въпреки че на няколко пъти преодоля серии от спазми и се пребори със себе си, в повечето време той я слушаше внимателно и с интерес. Може би тази вечер най-сетне щеше да преодолее стеснителността си и да направи по-сериозна стъпка. Тя не се надяваше на много. Всеки прогрес по-далеч от комфортните зони на бузите и челото щеше да е добре дошъл.
Кое не е наред?, запита се Бел. Може би обича да целува само по официални поводи. Обаче е целунал Люси на коледния купон. Значи имаше надежда.
И Виктория, и Бисе наблюдаваха Бел от разстояние. Но Бел не ги забеляза. Тя очевидно се забавляваше. Томас беше толкова горд с нея, задето му е помогнала на турнира. Винаги я бе смятал за красива и чаровна. Но да има толкова умна приятелка, това вече го караше да лети в облаците. Опита се да се приближи до някои от приятелите си, под ръка с Бел, но те се дръпнаха назад. Единствената, която се интересуваше от тях, макар и отдалеч, беше Люси. Тя бе увиснала на ръката на Конър Вирт, но не сваляше очи от Томас. В редките моменти, когато той поглеждаше към нея, тя се притискаше по-близо до Конър и се преструваше, че никога не се е забавлявала повече.
В другия край на залата Валентин следеше с очи групичка момичета на един от диваните. По-специално внимание обърна на едно от тях, което седеше в средата — наднормено тегло, лоша кожа, ужасна рокля и фалшиво безразличие на лицето, сякаш изобщо не й трябваха приятели. Уау, определено имаше нужда от помощ. Най-вероятно майка й я беше накарала насила да дойде на танците. Валентин пъхна листа с поемата си в задния джоб. Колкото повече се приближаваше към нея, толкова повече си даваше сметка, че самият той изглежда доста добре — перфектно тяло, красиво лице, маркова риза, златиста коса, вчесана назад. Чувстваше се прекрасно. А когато погледна горките грозновати момичета пред себе си, изпита някаква тръпка. По-силна, отколкото от натруфените красавици, които обикновено го заглеждаха.
— Здравейте, дами. Коя иска да танцува? — извика весело. Дебеланата: му обърна гръб. Валентин направи тъжна физиономия.
— Отказваш ли ми? Твърдо? Няма ли шанс да размислиш? — погледна я с най-милата си усмивка, която можа да докара. Да, точно тази му трябваше. Точно тя щеше да го накара да се почувства съвършен. Такова момиче щеше да се примири с всичко. Нямаше да му се налага да лъже, да променя каквото и да било. Например да кани гости във фалшива къща. Нито да чисти след това.
Момичето го изгледа подозрително, но накрая се усмихна. В усмивката й личеше и малко страх. Заради това на Валентин му се прииска още повече да танцува с нея.
— Не е ли мило? — рече наблизо едно симпатично момиче на приятелката си. — Опитва се да я накара да се почувства по-добре.
— Да, той наистина е мило момче.
Нощта отмина неусетно за децата Фауст. За всички, освен за Бисе, която прекара цялото време размишлявайки и в страх. Тя знаеше, че нещо ще се случи. Беше чула разговора между Виктория и Вилрой и замислянето на сделката. Това беше достатъчно, за да забрави за детското писмо на Кристиан, за изчезналия белег, както и за неговия план за бягство. Погледна към Бел. Видя как я гледа Томас и как се разсмя на нещо, което тя каза. Личеше, че е омагьосан от красотата й. Изведнъж Бисе разбра какво предстои да се случи и се втурна към сестра си.