Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Какво става тук? — тя го потупа леко по гърдите. — Вече не искаш ли да си победител? Богат? Дори сега, когато изгуби? Сърцето ти спря ли да плаче с черни сълзи?
Кристиан не й отговори.
— Знаеш ли, не е толкова късно. Все още можеш да го получиш. Сега, когато знаеш цялата истина, двамата с теб можем да сключим друга сделка, Кристиан. Давам ти още един шанс да бъдеш щастлив, да бъдеш победител. — Тя стисна ръката му и го отведе встрани от тълпата, която поздравяваше Конър. Кристиан се канеше да й каже къде да върви, когато усети леко колебание. Да не би да е дошло времето да прибере печалбата? Да не би пък вече да си е продал душата? Какво още можеше да поиска тя? Може би този път щеше да се фокусира върху това да стане добър писател. Да забрави за славата и богатството.
— Кристиан, скъпи — тя се наведе, за да прошепне в ухото му: — Искаш ли да станеш писател?
Той наостри уши.
— Знам, че помагаш на Бъди да си спомни.
Тя почака за отговор.
— Ще постигнем велики неща, обещавам ти.
Колебанието в гърдите на Кристиан беше изчезнало.
Той си представи личния ад на Бъди. А ако това очакваше и него?
— Не. Не можеш да ме накараш да остана. Явно не притежаваш душата ми, иначе нямаше да ми предлагаш сделка.
Мадам Вилрой се изправи. Запази спокойствие, доколкото можа, но дяволското й око блестеше от гняв.
— Много добре, скъпи. Да бъде както искаш.
Бисе погледна към Томас и Бел, които се намираха в своя собствена вселена, абсолютно безразлични към вълнението наоколо. Отново се насочи към тях. Беше решена да отведе Бел вкъщи.
След като я оставеше на сигурно място у дома, щеше да види какво става с Валентин. Не беше толкова типично за него да преследва тъй настойчиво Кристиан със стиховете си. Защо толкова държеше той да ги прочете? Дори не предполагаше какво бяха открили те с Кристиан в нощта, когато Виктория проникна в ума на Томас. Никога не повдигна тази тема, сякаш не беше сигурен, че наистина се е случило. Те също не го попитаха, защото се страхуваха от онова, което можеше да каже. Но щом се приберяха тази вечер, Бисе щеше да разбере всичко от игла до конец.
Опита се отново да си пробие път през тълпата. Знаеше какво предстои да се случи. И то не след дълго. Ускори ход, блъскайки се в двойките, които й се изпречваха на пътя.
— Бел — чу се да вика малко по-силно от необходимото. — Бел! — Изведнъж една ръка се протегна и я улови за рамото. Тя се обърна ядосано. Нямаше време за това. Оказа се Кристиан. Най-сетне беше събрал кураж да покани Шарлот на танц, когато Бисе бе минала покрай него.
— Какво става? — попита я той.
— Бел! — извика Бисе. — Трябва да й помогнем. Пусни ме!
Настойчивостта в гласа й накара Кристиан да я пусне. Тя изтича напред. Кристиан грабна Шарлот за ръката и хукна след нея.
Най-сетне стигнаха Бел, точно когато Томас реши да направи по-сериозна стъпка и лицето му беше на няколко сантиметра от лицето на Бел.
Бисе протегна ръка към сестра си. Усещаше, че мадам Вилрой се приближава зад тях. Но в този миг нещо я накара да спре и да се дръпне назад. Кой знае защо Томас също спря, извика и бутна Бел на пода с все сила.
— Томас, защо го направи? — извика тя, шокирана и объркана.
Цялата зала притихна. Хората наоколо останаха с отворени уста, тихи като призраци. Виктория беше на седмото небе, доволна от сделката, която беше сключила. На лицето й се разля усмивка, като усмивката на Чеширския котарак. Люси стоеше като гръмната, но тръгна към Томас. За две секунди се добра до него, дръпна го встрани и зашепна успокояващи думи в ухото му, преструвайки се, че е знаела какво ще се случи. Бисе сграбчи Бел за ръката и я задърпа към вратата, преди да разбере какво става. Само че Бел вече знаеше. В миг всичко се бе променило. Красивото й лице се бе преобразило в нещо друго. Беше си върнала старото лице, само че много по-лошо. Сега тя бе неописуемо и непоправимо грозна.
Глава 21
Лъжа
„Дами и господа,
Тазвечерното представление на несравнимия магьосник Скорпиус беше отменено поради неочакваното изчезване на артиста. Всеизвестно е, че този уникален талант спечели световна слава, борейки се с неблагоприятните ефекти от синдрома на Турет. Тъй че изчезването му от света на магията не е съвсем неочаквано, понеже той често говореше за напускане на сцената с цел преследване на по-значителна дарба, която би заела цялото му време и енергия. Да му пожелаем успех, независимо какви приключения очакват него и очарователната му асистентка, за която се предполага, че е изчезнала заедно с него.