Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
Ветинари се усмихна:
- Е да, разбира се, класически случай, боговете играят с хорските съдби, така че, предполагам, няма причини това, което играят, да не е ритнитопка. Ние играем и с нас си играят и най-доброто на което можем да се надяваме, е да го сторим със стил.
Въздухът във Всекинощната стая можеше да се реже и с нож, стига само някой да можеше да намери нож. Или да го хване както трябва, ако го намери. От гледна точка на магьосниците това си беше нормално, но докато немалко капитани вече ги извозваха в ръчни колички, предвидливо разположени тук по-рано вечерта, оставаха и достатъчно изправени посетители за да произведат влажна и задушна глъчка. В едно пропуснато от общото внимание ъгълче Патрицият и двамата архиканцлери си бяха намерили място, където можеха да отмарят в дълбоките кресла без никой да ги безпокои, а и да решат някои въпросчета.
- Знаете ли, Хенри, - обърна се Ветинари към бившия Декан - Мисля, че идеята да поемете съдийството над мача би била много добра.
- Хайде сега! Аз пък мисля, че това ще е страшно несправедливо, - възрази Риккъли.
- Но към кого?
- Ами, ъ, - отвърна Ридкъли - Може да изникне въпросът за съперничество между магьосниците.
- Обаче от друга страна, - гласът на Ветинари беше самата гладкост - би могло също така да се каже, че, по политически причини, друг магьосник би бил заинтересуван да не се допусне негов събрат по архимагьосничество да бъде видян надигран от хора, които независимо от често изумителните им дарби, умения, качества и биографии, все пак биват скупчвани в общата категория „обикновени хора”.
Ридкъли вдигна много голяма чаша бренди приблизително в посока към края на вселената и рече:
- Аз имам пълна вяра в моя приятел Хенри. Ако не друго, по пълнотата него го бива.
- О, не е честно! - ревна Хенри - Един едър мъж може и да е доста бързоног. Има ли някаква възможност да нося отровния кинжал?
- В тези модерни времена, - отговори Ветинари - уви, ще се наложи да се задоволите с някакъв вид свирка.
И в този момент някой се опита да потупа Ветинари по гърба.
Това стана на забележителна скорост и свърши някак си на още по-висока скорост, с Ветинари все така седящ си в креслото с халбата си бира в едната ръка и с китката на мъжа хваната здраво на височината на главата му. Той го пусна и каза:
- Да ви помогна с нещо, господине?
- Абе ти си лор Ветеринари, нал’тъй? Че т’има на пошънските марки.
Ридкъли вдигна поглед. Някои от чиновниците на лорд Ветинари бързаха насам, както и някои от приятелите на прежде(завалено)говорившия, хора, които можеше да се определят като малко по-трезви от него в дадения момент и точно сега изтрезвяващи с поразителна скорост, защото ако човек току що е плеснал тиранин по гърба, то това ще е точно нуждата, в която приятел се познава.
Ветинари кимна на своите хора, които пак се разтвориха в тълпата, след което щракна с пръсти към един от келнерите:
- Един стол моля, за моя нов приятел.
- Сигурен ли сте? - поиска да се увери Ридкъли, докато някой пъхна стол под мъжа, който по щастливо стечение на обстоятелствата точно тогава се сриваше на земята.
- Аз дъ’и кажа, - продължи мъжът - може да кажват че си малко нещо натегач, ма аз дъ ти кажа убаво си го каза ти туй за ритнито’къта. Тоя въргал сегашния в него нема бъд’ще, мен питай, жнам аз, мен колко ша ме били по тиквата.
- Наистина ли? - прояви любезност лорд Ветинари - А как се казвате?
- Шматков, шър, - отговори човекът.
- А да имате случайно и още някакво име? - поинтересува се Ветинари.
- Дъстуърти, - отговори той, вдигна пръст в нещо като козируване и добави - Капитан, Нерези Петльова улица.
- А, сезонът не ви потръгна добре, - каза Ветинари - Трябва й свежа кръв на вашата дружина, особено откакто Джими Уилкинс го тикнаха в Тръшкалника след като отхапа нечий нос. Напхил ви прегазиха, защото се прекършихте, когато и двамата братя Гепигрошови наведнъж ги откараха в „Лейди Сибил”, и оттогава вече три сезона сте затънали в калта. Вярно, всички казват, че Хари Капстик показва много добра форма откакто го купихте във вторник от Петмезената Мина за две каси Старо Специално Уинкълово и торба свински дреболии, което хич не е зле като за човек с дървен крак, но няма кой да му окаже подкрепа.
Кръг от тишина се заразпростира около Патриция и полюшващия се Шматков. Ченето на Ридкъли беше паднало, а чашата бренди на Хенри остана наполовина празна, което е рядка гледка за чаша, намирала се в ръцете на магьосник за повече от петнадесет секунди.